Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Простете, Фернанд Генруса, пер от Трета степен, от Лашейн.
Пер от трета степен — барон, купен лашейнски патент на благородническа титла, каквато и на Локи и Джийн им бе минавало през ума да си закупят. Локи се поклони леко от кръста и наклони глава.
— Мордави Феруайт, милорд. От Емберлен.
— Значи сте търговец? Сигурно преуспявате в занаята, мастер Феруайт, щом се развличате тук. Е, какво се крие зад угриженото ви лице?
— Какво ви кара да мислите, че не съм доволен?
— Стоите тук сам, не се подкрепяте и наблюдавате всяка нова война с такова изражение на лицето… сякаш някой ви пъха живи въглени в гащите. Виждал съм ви няколко пъти от моята галерия. Пари ли губите? Мога да споделя с вас някои свои прозрения за това как да залагате най-успешно в Увеселителната война.
— Не губя залози, милорд. Просто… съм неспособен да престана да гледам.
— Любопитно. Ала това не ви е угодно.
— Не. — Локи се обърна леко към барон Генруса и преглътна нервно. Етикетът изискваше простолюдие като Мордави Феруайт, вадранец при това, да отстъпи дори пред барон с купена титла като Генруса и да не подема неприятни теми, но Генруса като че очакваше обяснение. Локи се зачуди докъде ли би могло да му се размине. — Виждали ли сте някога сблъсък на карети, милорд, или мъж, прегазен от табун коне? Виждате кръвта и разрухата и сте напълно неспособен да откъснете очи от зрелището?
— Не мога да кажа, че съм виждал.
— По това се различаваме с вас, моля. Вие си имате частна галерия, за да гледате това по три пъти на ден, ако желаете, милорд.
— Ахаааа. Значи вие намирате Увеселителната война за… неприлична може би?
— За жестока, милорд Генруса. Твърде необичайно жестока.
— Жестока? В сравнение с какво? С войната? С чумавите времена? А случайно да сте виждали някога Камор? Ето ви основа за сравнение, която може да ви накара да мислите по-обосновано, мастер Феруайт.
— Дори и в Камор не ми се вярва да е позволено на някого да пребива старици посред бял ден, защото така му е скимнало — отвърна Локи. — Или да им раздира дрехите, да ги пребива с камъни, да ги изнасилва, да им реже косата, да ги полива с алхимични разяждащи течности… Това е все едно… като децата, които късат крилете на насекоми, за да погледат и да се посмеят.
— Кой ги е принудил да дойдат тук, Феруайт? Кой е опрял меч в гърба им и ги е накарал да дойдат чак в Салон Курбо по жежките и пусти пътища? Пътуването дотук трае дни от всяко заслужаващо да се спомене място.
— А какъв избор имат, милорд? Само отчаянието ги е довело тук. Защото там, откъдето са, не са можели да преживеят. Чифлици фалират, работилници фалират… Само заради отчаянието е. Те не могат просто да се откажат от храната.
— Чифлици фалират, работилници фалират, кораби потъват, империи се срутват. — Генруса прехвърли бастуна си отпред и започна да подчертава твърденията си, като размахваше златния накрайник към Локи. — Такъв е животът под властта на боговете, по волята на боговете. Може би ако се бяха молили по-усърдно или пестили повече, или не са се отнасяли толкова неразумно към имота си, нямаше да им се наложи да допълзят дотук за милостинята на Салджеска. Съвсем справедливо си е тя да изисква от повечето от тях да си я заработят.
— Милостиня?
— Те имат покрив над главите си, имат какво да ядат и имат възможност да спечелят пари. Тези, които печелят златото, като че спокойно могат да си вземат парите и да си тръгнат.
— Един от осемдесет души печели соларий, милорд. Съмнение няма, че те толкова пари накуп не са виждали в живота си. А за останалите седемдесет и девет златото е само надежда, която ги задържа тук ден след ден, седмица след седмица, унижение след унижение. Каква полза за тях от златото и от надеждата за злато? Навсякъде другаде това щеше да си е живо убийство.
— Аза Гуила е тази, която ги извежда от арената, ще вие, аз, или който и да било смъртен, Феруайт. — Генруса беше свъсил вежди, а бузите му се наливаха с кръв. — И да, навсякъде другаде това може да е живо убийство. Но тук е Салон Курбо и те са дошли тук по своя воля. Също като вас и мен. Можели са да изберат просто да не дойдат…
— И да умрат от глад някъде другаде.
— Моля ви. Виждал съм свят, мастер Феруайт. Бих ви го препоръчал и на вас, за разширяване на възгледите. Несъмнено на някои от тях не им е провървяло. Но бих се обзаложил, че вие ще откриете, че повечето от тях са просто алчни за злато и се надяват на лесен пробив. Погледнете тези, които са на арената сега… Младите и здравите са доста, нали?