Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Помисли си колко пръст е трябвало да довлекат тук, и да покрият елдергласа с достатъчно дебел слой, че да се прихванат дърветата… — прошепна Локи.
— Хубаво е да си херцог — рече Джийн. — Или архонт.
В центъра на градината имаше ниска постройка, която приличаше на навес за лодки, осветена от окачени алхимични фенери — сини като герба на Тал Верар. Локи чу лекия плисък на бода, обливаща камък, и след малко видя, че в земята под постройката е изкопан тъмен канал, може би двайсет стъпки дълбок. Той лъкатушеше в мрака като миниатюрна река. Всъщност осветената от фенери постройка наистина беше навес за лодки, осъзна Локи.
Още стражи излязоха от тъмното — четирима, къде водени, къде влачени от две грамадни черни кучета в бронирани сбруи. Тези чудовища, високи половин човешки бой в плещите и почти толкова широки, се озъбиха и подушиха с презрение двамата крадци, после изсумтяха и продължиха да дърпат стражите навътре в градината на Архонта.
— Много добре — рече Страгос, щом изплува от мрака няколко крачки след стражите с кучетата. — Всичко е готово. Вие двамата елате с мен. Префект-меченосец, вие и вашите хора сте свободни.
Очите се обърнаха като един и се запътиха към двореца, а чакълът под подметките на ботушите им тихо хрущеше. Страгос кимна на Локи и Джийн и ги поведе към водата. Там една лодка се поклащаше върху застоялата вода край навеса. Като че побираше четирима, с тапицирана с кожа пейка отпред и още една на кърмата. Страгос посочи на Локи и Джийн да седнат на предната пейка.
Локи трябваше да признае, че беше доста приятно да се отпуснеш на възглавницата и да се облегнеш на планшира на яката малка лодка. Страгос я поразклати, когато слезе зад тях, отвърза въжетата и се настани на своята пейка. Той взе весло и го потопи във водата над левия планшир.
— Танен — рече той. — Бъди така любезен да запалиш фенера на лодката ни.
Джийн погледна през рамо и забеляза алхимичен фенер с големината на юмрук в шлифовано стъкло, окачен от неговата страна на лодката. Той повъртя пиринчената шайба най-отгоре, докато парите вътре се смесиха и пламнаха с пращене. Сякаш небесносин диамант прожектираше призрачни сенки на стените на фенера върху водата долу.
— Това е тук, откакто херцозите на Теринския трон са построили двореца си — рече Страгос. — Канал, врязан в стъклото, осем метра дълбок, като частна река. Тези градини са изградени около него. Ние, архонтите, наследихме това място заедно с Мон Магистерия. Докато предшественикът ми бе доволен от неподвижните води, аз внесох изменения.
Докато той говореше, плисъкът на водата, обливаща бреговете на канала, се усили и стана по-нестроен. Локи осъзна, че свистенето и шуртенето, които бавно се надигаха край тях, приличаха на шума на речно течение. Отразените светлини от фенера се разклатиха и започнаха да се менят, а водата долу затрепери като тъмна коприна.
— Магия? — попита Локи.
— Изобретателност, Ламора. — Лодката започна леко да се отдалечава от брега на канала, а Страгос използва веслото, за да ги изкара в средата на миниатюрната река. — Тази нощ от изток духа силен вятър, а на другия край на градината ми има вятърни мелници. Те могат да се използват да въртят водните колела под повърхността на канала. Ако няма вятър, четирийсет-петдесет мъже могат да задвижват ръчно механизмите. Мога да пускам течението, когато си реша.
— Всеки човек може да пръдне в затворена стая и да каже, че командва вятъра — заяви Локи. — Макар и да признавам, че цялата тази градина е… по-изящна, отколкото бих очаквал от вас.
— Колко приятно е да чуя доброто ти мнение за естетическото ми чувство. — После Страгос млъкна и само гребеше в течение на няколко минути. Проплаваха един широк завой, покрай брегове, обрасли със Сребърна лиана, а листата по надвисналите ниско клони шумоляха. Мирисът на изкуствената река нарастваше около тях заедно със засилването на течението — не неприятен, но по-застоял и някак си по-малко зелен от мириса на естествените езера и реки, който си спомняше Локи.
— Предполагам, че тази река тече в затворен кръг — обади се Джийн.
— Лъкатушен, но… да.
— Тогава… простете, но къде точно ни откарвате?
— Всичко с времето си — отвърна Страгос.
— Като стана дума къде ни откарвате, бихте ли желали да се върнем към по-ранната ни тема? — рече Локи. — Някой от стражите ви трябва да ме е ударил по главата — чух ви да казвате, че искате да излезем в морето.