Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Мерейн ги въведе през обкована с желязо врата в безличен коридор няколко етажа над входа. Бледи, сребристи лунни лъчи проникваха през сводестия прозорец в края му. Локи се вгледа и забеляза, че по стъклото се стича воден поток от акведукта, опасващ двореца.
Мерейн почука силно на вратата три пъти и щом тя се отвори с трясък и в коридора проникна мека жълта светлина, тя махна с ръка на Очите да си вървят. Докато те се отдалечаваха, побутна вратата и я посочи с другата си ръка.
— Най-сетне. Можеше да се надявам да ви видя и по-скоро. Сигурно сте били далеч от обичайните си свърталища, когато Мерейн ви е открила. — Страгос вдигна очи от мястото си, единия от единствените два стола в малката гола стая, и прелисти документите, които разглеждаше. Плешивият му прислужник седеше на другия стол с няколко папки в ръце и мълчеше.
— Имаха малко неприятности на вътрешното пристанище на Голямата галерия — обясни Мерейн, след като затвори вратата. — Двойка доста нахъсани убийци.
— Нима? — Страгос изглеждаше искрено ядосан. — И във връзка с каква работа би могло да е това?
— Де да знаехме — отвърна Локи. — Нашият шанс за разпит бе пронизан в гърдите със стрела от арбалет, когато Мерейн се появи.
— Жената се гласеше да намушка един от двамата с отровен нож, Протекторе. Реших, че бихте предпочели засега да разполагаше и с двамата, непокътнати.
— Хммм. Двойка убийци. Били ли сте тази вечер в Кулата на греха?
— Да — отговори Джийн.
— Е, значи няма да е Рекин. Той просто щеше да ви утрепе, докато сте били там. Значи е нещо друго. Нещо, за което е трябвало да ми кажете преди, Коста?
— О, молим за извинение, Архонт. Мислех, че между вашите малки приятелчета Вързомаговете и всички шпиони, които сигурно сте пратили да се прокрадват подире ни, ще знаете повече.
— Говоря сериозно, Коста. Възнамерявам да ви използвам и нечия вендета никак не се вписва в нуждите ми. Не знаете ли кой би могъл да ги прати?
— Честно казано, представа си нямаме.
— На пристанището ли оставихте труповете на убийците?
— Стражата несъмнено ги е прибрала досега — отвърна Мерейн.
— Ще хвърлят телата в дълбините на Миден, но първо ще ги задържат в къщата на смъртта за ден-два — рече Страгос. — Искам някой да слезе там да ги огледа. Да ги опише, освен това да отбележи татуировки или други белези, които може да имат някакво значение.
— Разбира се — отвърна Мерейн.
— Кажи на началника на стражата веднага да се погрижи за това. Знаеш къде да ме намериш, когато приключиш.
— Вие ще… Архонте. — Мерейн като че се канеше да каже и още нещо, но после се обърна, отвори вратата и бързешком излезе.
— Нарекохте ме Коста — рече Локи, когато вратата отново се затръшна. — Тя не знае истинските ни имена, нали? Любопитно. Страгос, нямате ли доверие на хората си? Струва ми се достатъчно лесно да ги закачите на куките си така, както закачихте нас.
— Ще се обзаложа, че никога не приемаш предложеното от господаря ти по приятелски питие, когато не сина работа, а, плешивецо? — подхвърли Джийн. Прислужникът на Страгос се навъси, но не обели и дума.
— На всяка цена — рече безгрижно Страгос — дразнете личния ми алхимик, тъкмо човека, отговорен „да ви закача на куките си“, да не споменавам за приготвянето на ежемесечната ви противоотрова.
Плешивият се подсмихна тънко. Локи и Джийн се прокашляха и запристъпваха от крак на крак едновременно — навик, който бяха отработили още от малки.
— Изглеждате ми разумен — рече Локи. — А и винаги съм смятал челото без косми за благородна черта, подходяща за всеки климат.
— Млъкни, Ламора. Разполагаме ли с нужните ни хора вече? — Страгос подаде документите на помощника си.
— Да, Архонт. Четирийсет и четирима, на всички е съобщено. Ще се погрижа да ги докарат утре вечер.
— Добре. Остави ни стъклениците и си върви.
Мъжът кимна и събра документите си. После подаде две малки стъкленици на Архонта и излезе, без да каже и дума повече, като притвори уважително вратата след себе си.