Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Точно така. И ще излезете.
— С каква възможна цел?
— Запознати ли сте с историята на Свободната армада от Островите на призрачните ветрове?
— Смътно — отвърна Локи.
— Пиратското въстание в Пиринчено море — отбеляза Джийн. — Преди шест-седем години. Бе потушено.
— Аз го потуших — поясни Архонтът. — Преди седем години на тези проклети глупаци долу на Островите на призрачните ветрове им щукна да пробват да заграбят властта. Твърдяха, че имали правото да събират данъци от корабите в Пиринчено море, ако под данъци разбирате превземането на абордаж и оплячкосването на всичко, що плава по водата. Имаха десетина свестни кораба и десетина що-годе годни екипажа.
— Бонер — обади се Джийн. — Това бе капитанът, който предвождаше всички тях, нали? Лаурела Бонер?
— Беше — отвърна Страгос. — Бонер и нейният „Василиск“. Тя беше мой офицер и корабът беше мой, преди да се обърне срещу мен.
— А пък вие сте такъв приятен и непретенциозен началник — додаде Локи.
— Този бандитски ескадрон нападна Никора и Вел Вирацо и почти всички селца по близкия бряг. Превземаха кораби, които се виждаха от този дворец, и се втурваха към хоризонта, когато моите галери излизаха да ги пресрещнат, те са най-голямата напаст, сполетявала този град от войната с Камор насам по времето на моя предшественик.
— Не помня да е продължила дълго — обади се Джийн.
— Половин година може би. Онази декларация бе тяхното падение — корсарите могат да си кръшкат, колкото си щат, но когато правиш декларации, обикновено накрая се налага да ги защитаваш в битка. Пиратите не могат да се мерят с истинските мъже и жени матроси, когато става дума за пряк сблъсък в открито море. Заковахме ги точно край Никора, потопихме половината им флота, а останалите ги пратихме да се напикават в бричовете си чак обратно на Островите на призрачните ветрове. Бонер свърши в клетка за гарги, окачена над пропастта Миден. След като видя как целият й екипаж падна вътре, сам прерязах въжето, на което висеше.
Локи и Джийн мълчаха. Лодката изскърца тихо, когато Страгос промени курса. Отпред се задаваше нов завой по изкуствената река.
— Тази малка демонстрация превърна пиратството в доста непопулярен занаят в Пиринчено море — продължи Архонтът. — Оттогава настанаха добри времена за честните търговци. Разбира се, на Островите на призрачните ветрове още има пирати, но те не припарват на триста мили от Тал Верар, нито до Никора или до брега. Моята флотилия не се е сблъсквала с нищо по-сериозно от митнически произшествия и чумави кораби вече повече от три-четири години. Спокойно време… Време на благоденствие.
— Не е ли ваша работа да осигурявате тъкмо това? — попита Джийн.
— Танен, изглеждате начетен човек. Несъмнено вашата начетеност трябва да ви е научила, че когато въоръжени мъже и жени войници са пролели кръвта си, за да извоюват мир, тъкмо хората, които имат най-голяма полза от този мир, е най-вероятно да забравят пролятата кръв.
— Приори — рече Локи. — Победата ги е изнервила, нали?
Народът обича победите. Тъкмо това прави генералите популярни… както и диктаторите.
— Проницателен си, Ламора. Също както в интерес на съветите на търговците бе да ме пратят да ги отърва от пиратите, в техен интерес беше да съсипят флотата ми скоро след това — рече Страгос. — Дивидентите от мира… Откупиха половината кораби и ги превърнаха в обикновени, уволниха няколкостотин обучени моряци от войската и оставиха търговците да ги разграбят. Колко данъци на Тал Верар са платени за обучението им, а Приори и партньорите им с радост ги откраднаха! И така беше и все още е, откакто в Пиринчено море цари мир, Същините се разкъсват в междуособици, Лашейн е без флота, а Картейн дотолкова няма нужда от нея, че не се и сещат. Този кът на света е спокоен.
— Щом вие с Приори сте толкова недоволни един от друг, защо те просто не ви спрат напълно финансирането? — Локи се облегна в своя ъгъл на лодката, пусна лявата си ръка през борда и я потопи в топлата вода.
— Убеден съм, че биха го направили, ако можеха — отвърна Страгос. — Но уставът на града ми гарантира определен минимален бюджет от общите приходи. Въпреки че всичките счетоводители в града до един са от техните и те измислят всякакви проклети завързани лъжи да съкратят дори и това. Собствените ми счетоводители непрекъснато ги преследват. Но фондовете, които ми се предоставят при нужда, няма да ги съкратят. Във време на нужда те могат да отрупат войската ми със злато и запаси на момента. В мирни времена се стискат за всяка сентира. Забравили са защо на първо място е учреден Архонатът.