Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
И така продължи, докато безмилостното слънце пълзеше по небето и сенките се скъсяваха, а Локи наблюдаваше играта с нарастващо смущение. Живите фигури се движеха по лъщящите нажежени квадрати без вода и без почивка, докато ги изнасяха от терена и ги предоставяха на съда на противниците Военачалници. Скоро на Локи му стана ясно, че присъдата можеше да бъде практически всичко, освен смърт. Демоните бяха длъжни да изпълняват заповедите с неистово въодушевление и да угаждат с всяко ново нареждане и унижение за признателната тълпа.
„Богове! — осъзна Локи. — Та надали някой изобщо е дошъл заради играта. Дошли са само за да гледат наказанията.“
Редиците от стражи в доспехи ликвидираха всяка възможност за отказ или бунт. „фигурите“, които отказваха да изтърчат на посочените им места или дръзваха да излязат от квадратите, без да им е наредено, бяха просто пребивани, докато се подчинят. И те се подчиняваха, а жестокостта на присъдите не намаляваше с развитието на играта.
— Гнили плодове! — извика момченцето в ложата на Черния Военачалник, и така и стана — възрастната жена с бяло наметало бе запокитена срещу стената, обграждаща арената, и обсипана с ябълки, круши и домати от четирима Демони. Те я събориха на земята и продължиха да я засипват, докато не се сви, разтреперана, увила се с немощните си ръце, а по стената зад нея се разтичаха вкисната каша от плодове и сок.
Отмъщението на Бялата Военачалничка последва бързо. Тя взе набит мъж в черно и този път запази за себе си правото на присъда.
— Не бива да цапаме арената на нашата домакиня. Отведете го до оцапаната с плодове стена! — извика тя. — Нека я почисти с език!
Тълпата посрещна това с бурни ръкопляскалия. Водачът на Демоните изблъска мъжа на арената до стената.
— Почвай да ближеш, измет!
Той започна вяло. Друг Демон извади бич със седем възлести ремъка, удари мъжа по плещите. Ударът го блъсна в стената и му разкървави носа.
— Спечели си шибаната надница, червей! — кресна Демонът и отново го удари с бича. — Друг път жена не те ли е молила да си използваш езика долу?
Мъжът отчаяно започна да ближе стената от горе до долу, като непрекъснато се задавяше, а това караше камшика на Демона отново да заплющи. Когато най-сетне изнесоха мъжа от терена, той се бе превърнал в кървава, повръщаща развалина.
И така продължи чак до обед.
— Богове, защо търпят това? Защо го приемат? — Локи стоеше в безплатната галерия сам и се взираше в богатите и могъщите, в стражите и прислугата им и в оредяващите редове на живите фигури от играта долу под тях. Той размишляваше и се потеше в дебелите си черни дрехи.
Тук най-богатите и най-свободните хора в Теринския свят, притежаващи високо положение в обществото и пари, но необременявани от политически задължения, се събираха, за да се занимават с нещо, забранено от закона и от обичая отвъд границите на частното владение на Салджеска — да унижават и измъчват жестоко тези по-долу от тях, както им скимне, за собствена веселба и забавление. Арената и Увеселителната война очевидно бяха просто рамки. Средство за дадена цел.
Тук нямаше нито ред, нито справедливост. Гладиаторите и затворниците, които се биеха пред тълпата, си имаха основание да го правят — те рискуваха живота си за слава или си плащаха цената, че са ги хванали. Мъже и жени увисваха на бесилото, защото Уродливия страж можеше да помогне само толкова на глупаците, тутльовците и хората без късмет. Но това тук беше произвол.
Локи усети как гневът разяжда вътрешностите му като язва.
Те нямаха представа какъв е той и на какво е способен. Представа си нямаха какво можеше да им стори Трънът на Камор, когото нищо не спираше в Салон Курбо, и с помощта на Джийн! Ако разполагаха с месеци за планиране и наблюдения, Джентълмените копелета щяха да го направят на нищо това място. Без съмнение щяха да намерят как да мамят в Увеселителната война — да оберат участниците, да оберат лейди Салджеска, да засрамят и унизят мръсниците, да очернят реномето на поселището така, че никой повече да не иска да стъпи тук!