Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Сигурно са съвсем отчаяни — рече Локи.
— Чифлици фалират, работилници фалират. Земи си сменят собствениците. Чуми изяждат всичките пари и цялото здраве на цели градове. И като няма къде другаде да отидат, хората идват тук. Имат покрив над главата, ядене и надеждата за злато или сребро. Трябва само да излизаш на терена достатъчно често и… да ги забавляваш.
— Това е извращение. Позор.
— Вие имате меко сърце за сумата, която похарчихте само за четири стола, мастер Феруайт. — Лаурис сведе очи и стисна ръце. — Простете ми, не беше редно да го казвам.
— Говорете, каквото ви душа иска. Аз не съм богаташ, Лаурис. Аз съм само слуга на господаря си. Но дори и той… Ние сме скромни хора, по дяволите. Скромни и справедливи. Може да сме ексцентрични, но не сме жестоки.
— Виждала съм много пъти благородници от Същностите на Увеселителната война, мастер Феруайт.
— Ние не сме благородници. Търговци сме… Търговци от Емберлен. Не мога да говоря за нашите благородници, а често и не искам. Вижте, много градове съм видял. Знам как живеят хората. Гледал съм гладиаторски битки, екзекуции, нещастие, беднотия и отчаяние. Но никога не съм виждал нищо подобно — лицата на зрителите! Как гледаха и ликуваха! Като чакали, като гарвани, като нещо… нещо съвсем нередно.
— Тук няма други закони, освен законите на лейди Салджеска — рече Лаурис. — Тук те могат да се държат, както си искат. На Увеселителната война те могат да постъпват с простите, бедни хорица точно както им се иска. Да вършат неща, които другаде са забранени. Вие виждате само как изглеждат те, когато престанат да се преструват, че им пука от нещо. Според вас откъде се е появил Пъргавелко? Видях една благородница да Укротява котенца, за да могат синовете й да ги измъчват с ножове. Защото им било скучно, докато си пият чая. Е, добре дошъл в Салон Курбо, мастер Феруайт. Съжалявам, че той не е раят, който изглежда отдалече. Заслужава ли одобрението ви нашата работа по столовете?
— Да — отвърна бавно Локи. — Да, мисля, че да.
— Ако дръзнех да ви дам съвет — рече Лаурис, — бих ви предложила до края на престоя си да се държите по-далеч от Увеселителната война. Постъпвайте като нас, останалите тук. Не й обръщайте внимание. Обвийте я в голям облак от мъгла в ума си и се преструвайте, че не съществува.
— Както кажете, мадам Бомонден — въздъхна Локи. — Може и тъй да направя.
6
Но Локи не можеше да стои настрана. Сутрин, обед и вечер той влизаше в обществената галерия и заставаше сам, не ядеше и не пиеше. Наблюдаваше тълпа след тълпа, война след война, унижение след унижение. На няколко пъти Демоните допуснаха ужасни грешки — не можаха да се овладеят, докато биеха и душеха. На стремящите се, които бяха пострадали толкова, че нямаше надежда да оживеят, им смазваха главите на място под учтивите ръкопляскалия на тълпата. Не вървеше да си немилостив.
— Уродливи страже — измърмори си Локи първия път, когато се случи това. — Та тук няма дори жрец… Поне едничък…
Смътно осъзнаваше какво си причинява. Усети как нещо в него се пробуди, сякаш съвестта му бе дълбоко застояло езеро и някакъв звяр се мъчеше да изплува на повърхността му. Всяко зверско унижение, всяка болезнена присъда, въодушевено обявявана от някое глезено дете на благородници, докато родителите му се смееха одобрително, вдъхваше сила на този звяр и той нападаше трезвата му преценка, безстрастната пресметливост, желанието му да се придържа към плана.
Той се опитваше да натрупа толкова яд, че да се поддаде.
Трънът на Камор бе маска, която Локи бе носил неохотно заради играта. Сега той почти се бе превърнал в отделна личност, гладно чудовище, все по-настоятелен призрак, който предизвикваше неговата решителност да изпълнява указите на своята вяра.
— Пусни ме — шепнеше звярът. — Пусни ме. Богатите трябва да помнят. В името на боговете, мога да се погрижа те никога, ама никога да не забравят!
— Надявам се да ми простите, че се натрапвам, но забелязвам, че като че не ви е приятно?
Появата на друг мъж в безплатната галерия накара Локи да се отърси от размишленията. Непознатият беше мургав и стегнат, може би пет-шест години по-голям от Локи. Кестенявите му къдрици се спускаха до яката, а козята му брадичка бе идеално оформена. Дългото му кадифено палто беше със среброткана подплата и държеше с две ръце зад гърба си бастун със златен накрайник.