Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Трите жени се прегърнаха набързо. Пожелаха си здраве и Божия благословия, но никоя от тях не заплака. И така сестра Леонор тръгна, огряна от лунната светлина, Сесилия Роса затвори тихо и внимателно малката дървена порта, а Улвхилде безшумно я заключи. Върнаха се в предверието и продължиха работата си, сякаш нищо не беше се случило, сякаш сестра Леонор просто ги беше оставила малко по-рано тази вечер, въпреки че имаше толкова много за шиене.
Но сестра Леонор ги беше напуснала завинаги. И след нейното заминаване последва много мърморене и множество тежки думи, но най-вече една голяма празнина, особено в душата на Сесилия Роса, която едновременно и се страхуваше, и се надяваше, че скоро за втори път щеше да остане сама в "Божия дом".
VII
В Светите земи есента и зимата бяха сезоните, през които хората си почиваха и лекуваха раните си. По това време на годината голяма част от воюващите се отдаваха на отдих, тъй като вражеските войски бяха принудени да чакат. Пътищата около Йерусалим се превръщаха в кални полета, където всяко по-тежко превозно средство затъваше. Откритите хълмове около Светия град, изложени на силните ветрове, често се покриваха с мека снежна пелена, която заедно с вятъра правеше обсадата още по-непоносима както за обсаждащите, така и за обсадените.
В Газа дъждът беше хладен, но времето почти винаги бе приятно и слънчево и наподобяваше скандинавско лято. Колкото до снега, той беше непознато явление по тези земи.
През есента и зимата, последвали изненадващата победа при Монжизар, Арн Готски се зае с две важни задачи, които запълниха всичките му дни. Той трябваше да се погрижи за стотина египетски затворници, които бяха в много лошо състояние, както и за около трийсет ранени конници и сержанти, намиращи се в северното крило на крепостта.
Двама от затворниците не можеха да останат в ареста заедно с другите. Те бяха Фахр, по-малкият брат на Саладин, и емирът Муса.
Арн ги настани в собствения си апартамент и вместо да вечеря със своите конници в трапезарията на двореца, той вечеряше заедно с тях всеки ден. Знаеше, че тези навици предизвикват учудване у неговите най-близки братя, защото не им беше обяснил колко ценен е всъщност Фахр.
В целия Утремер, както и във всички съседни държави, хората, независимо дали бяха християни или последователи на Пророка, се отнасяха по един и същи начин към затворниците. Такива, които имаха потеклото на Фахр и на емира Муса, бяха разменяни или освобождавани срещу откуп. Останалите ги обезглавяваха.
В много редки случаи затворниците от Газа бяха мамелюци. Не беше трудно да се разбере кои от тях са свободни и притежават своя земя, и кои са били роби през целия си живот. В дългия поход те или щяха да намерят смъртта си, или в най-добрия случай, щяха да поемат управлението на някоя от многобройните държави, които Саладин притежаваше.
Тези, които бяха роби, биваха незабавно обезглавявани. Те не бяха ценни, защото не можеха да бъдат откупувани. Освен това бе неразумно да се държат много затворници на едно и също място, тъй като бързо плъзваха зарази. Най-доброто решение бе да ги убият, както от хигиенна, така и от икономическа гледна точка. По този начин беше по-безопасно и по-евтино.
Принц Фахр ибн Айюб ал-Фади щеше да му донесе повече пари, отколкото който и да било сарацин, тъй като бе брат на самия Саладин. Колкото до Муса, неговият живот също би трябвало да струва скъпо.
За изненада на двамата мъже Арн им направи много неочаквано предложение — той им каза, че ще поиска от Саладин по петстотин златни монети, и то за всеки затворник, независимо от неговия ранг. Когато Фахр възрази, обяснявайки, че повечето затворници не струваха дори колкото единия от тях двамата, и че това предложение е обидно, Арн му отвърна, че иска по петстотин на затворник, и това се отнасяше и за тях двамата.
Те онемяха, незнаейки дали да се чувстват обидени от факта, че този Ал Гути, който несъмнено беше един неверник, когото вярващите поставяха на първо място сред всички франки, искаше за тях откуп, какъвто се полага на някой роб. А може би той просто отказваше да иска от Саладин прекалено висока цена за освобождаването на брат му. Предположението един тамплиер да не разбира от работата си дори не им мина през ум.
Споразумяването по този въпрос се проточи дълго време, ден след ден те обсъждаха темата по време на своите общи хранения. Арн се стараеше те да имат добра храна и чиста вода за пиене. Щом оставаха сами в стаите на владетеля, те можеха да четат Корана.