Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
— Защо? — попитах.
— За да видят всички какво лежи в тъмнината. Директна среща със сенките на племето. Тези контра религиозни празненства били доста разпространени сред средновековните християни. Проклинали името Христово, целували ануса на животно в името на дявола, използвали гърба на гола жена като олтар и така нататък, тоест правели точно обратното на това, което по принцип се смятало за правилно и свято.
Сетих се за индианците хуичоли, описани в тетрадката на Дан, онези мирни потомци на ацтеките, които променяли названията на нещата, докато търсели пейоте. Може би тези пълни с насилие и готови за ритуални убийства селяни се бяха върнали към древните си жестоки корени.
— А тези порязвания по мен? — попитах. — Те част от черната им магия ли са? Приличат на ухапвания от вампир.
Белочек се засмя, отхвърляйки идеята ми.
— Най-вероятно са от перо на гарван като това, което си видял на купчината. Вещицата го е използвала, за да ти пусне кръв и да ти влее отрова.
— Можеше да избере по-лесен начин да ме убие — казах.
— В този момент тя не се е опитвала да те убие. Опитвала се е да прогони дявола.
— Значи всичко е само едно суеверие?
Погледът ми срещна опиянените от рома очи на Белочек.
— Суеверието се ражда от страх, а страхът се ражда от опит. — И той допи остатъка от алкохолния си чай. После продължи: — Природата създава и унищожава. Духът живее и в низшето, и във висшето. Демоните засенчват божественото. Ние се боим от тази сянка и бягаме от нея. Но в същото време я търсим, тя се превръща за нас във фикс идея. Само че нито можем да избягаме от нея, нито да я покорим. Можем само да я признаем и да се опитаме да я открием в себе си.
След тези думи Белочек сложи тапата на бутилката и стана, като залиташе, от масата. Очевидно едрият мъж беше пил доста. Олюляваше се, сякаш всеки миг щеше да падне. Но с Рок нямахме намерение да го оставим да се легне. Последвахме го из вътрешността на яхтата и не спирахме да му досаждаме с въпроси. Той ни разказа, че култът на Шанго от Тринидад и Тобаго съчетавал йоруба, католицизъм и баптизъм. Почитателите му вярвали, че човек, заслепен от желание, може да се превърне в жив дявол. Купчината, която бях видял на брега, била «преграда срещу злото», построена, за да гони всички тези обсебени души. А с «ayalaba» те трябвало да бъдат прогонени в пламъците на ада.
Белочек предположи, че по време на шестмесечното си пътуване с «Аргонавт» неговия прапрапрадядо е предал тези мистериозни островни тайни на африканските роби, които без съмнение вече са били пропити с магическите вярвания на своята примитивна родина. А в изолираното селце на мексиканския бряг всичко това се е смесило с пейотерските тайнства на хиучолите, ацтекските жертвени обреди и католическите ритуали. И днес живее в уникална неуловима комбинация от дивашки спиритуализъм и ексцентрични церемонии.
На вратата на каютата си Белочек се обърна, за да ни пожелае лека нощ.
Спрях го, преди да успее. Нещо липсваше.
— Защо са нарязали трупа на Дъф? — попитах. — Защо го горяха и плюеха в огъня? Това не е нито религиозен, нито магически акт. Това е просто зло.
— Не можеш да разбереш ума на вярващия. За тях ние сме злото.
— Дъф не беше ангел — каза Рок, — но да го обявят за дявол е малко прекалено.
— Кое е прекалено? — попита Белочек. — Платон е казал, че когато погледнеш злото, то става част от душата ти. Библията го нарича «похотта на окото». За хората тук това не е просто въпрос на морал. Това е жизненоважен практически проблем. Злото е природна сила и вашият приятел е попаднал под нейното влияние. Към него трябва да се отнасят като към наводнение, суша, чума или болест. За тях той вече не е човешко същество.
— Не е човешко същество? — попитах.
— Когато някой се поддаде на дявола, той губи човешкия си облик. Той се чувства божествен и затова трябва да го постигне съдбата на божествата. Хората горят дяволите и разпъват божествата.
Дъф като дявол? Дъф като божество?
— Имате предвид… че това е защото се е гмуркал, дишал е под вода?
— Не, не — каза той. — Защото се е гмуркал за златото.
Погледнах Рок. Беше объркан като мен.
— Златото? — попитах.
Белочек ми отправи добронамерен поглед.
— Не разбираш ли? За тях то е прокълнато. Този метал е изворът на всичките им беди. Африканците са отвличани от родината си, оковавани във вериги, транспортирани като животни през половината свят и насила заставяни да копаят в студени планини жълтата руда, «заровеното слънце», за което нищо не знаели. Само и само за да задоволят алчността на един човек. — Погледът му се фиксира в пространството между двама ни. — Това не е ли олицетворение на злото?