Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Възможно беше. Ако имаха късмет. Ако не се забавеха толкова, че Ераван да смаже Севера преди това.
Стигнаха до първата от вещиците, които Гленис им беше описала, и Манон махна безмълвно на Астерин да ѝ подаде метлата.
Крочанката сбърчи отвратено нос, хващайки дръжката ѝ с два пръста.
- Сега ще трябва да я чистя.
Астерин я удостои с крива усмивка, вещаеща неприятности. Затова Манон я побутна да продължи напред между палатките към собственичките на другите метли.
- Наистина ли смяташ, че си струва да отделяме време на това? - измърмори Астерин, когато втората, а после и третата вещица им се озъби презрително, получавайка метлата си. - Да слугуваме на тези глезени принцеси?
- Надявам се - каза Манон, преди да стигнат до последната вещица.
Карсин. Тъмнокосата крочанка стоеше на пост пред кръга от уивърни точно където беше посочила Гленис.
Астерин се покашля и вещицата се обърна към тях. Маслиненото ѝ лице се напрегна.
Но не ги изгледа ненавистно. Не им изсъска.
Свършила работата си, Астерин се обърна да си върви. Манон обаче заговори крочанката, кимвайки към уивърните.
- Не е като да летиш с метла. По-бързи са, по-смъртоносни, но пък трябва да ги храниш и поиш.
Зелените очи на Карсин я гледаха недоверчиво - макар и с известно любопитство. Вещицата надникна отново към уивърните, сгушени един в друг заради студа. Синята женска на Астерин се бе притиснала в Абраксос и той я беше обгърнал с крило.
- Ераван ги създаде по някой от неведомите си методи - разясни Манон. - Върна към живота древни, отдавна изчезнали същества. - В Адарлан наистина бяха летели уивърни. Много, много отдавна. - Искаше да си направи войска от безсърдечни убийци, но някои не се получиха такива.
Астерин, за нейна изненада, си мълчеше.
Карсин най-сетне проговори:
- Твоят уивърн се държи повече като куче.
Това не беше обида, напомни си Манон. Крочанките действително отглеждаха кучета като домашни любимци. Радваха им се така, както и човеците го правеха.
- Казва се Абраксос - додаде Манон. - И е... различен.
- Двамата със синята женска са вречени.
Астерин подскочи.
- Какво?
Крочанката посочи синия уивърн, сгушен до Абраксос.
- Той е по-дребен, но я обожава. Побутва я с муцуна, когато никой не ги наблюдава.
Манон и Астерин се спогледаха. Уивърните им постоянно флиртуваха един с друг, да, но да станат вречени...
- Интересно - скалъпи накрая Манон.
- Не знаехте ли, че вършат такива неща? - сбърчи вежди Карсин.
- Знаем, че се съешават - реши да се намеси Астерин. - Ала не сме забелязали да е от... желание.
- От любов - поправи я крочанката и Манон едва се удържа да не подбели очи. - Тези зверове, напук на злия си създател, са способни на любов.
Пълни глупости, макар и една част от нея да съзнаваше, че е истина. Въпреки че знаеше отговора, Манон попита:
- Как се казваш?
В очите на Карсин пак нахлу предпазливост, сякаш току-що си спомняше с кого разговаря, че може някой да ги види как си приказват.
- Благодаря за метлата - рече вещицата и тръгна нанякъде измежду палатките.
Поне една от крочанките ѝ беше продумала. Може би пътешествието до Ейлве щеше да ѝ предостави шанс да говори с още. Независимо че усещаше, че всеки изминал час, всяка минута им натежаваха все повече.
Побързай на север - пееше вятърът ден и нощ. - Побързай, Черноклюна!
Когато Карсин се отдалечи, Астерин се почеса по главата, загледана в Абраксос и Нарин.
- Според теб наистина ли са вречени?
Абраксос вдигна глава от гърба на Нарин и ги погледна, сякаш им казваше: „Чак сега ли разбрахте?“.
***
- За какво точно трябва да се оглеждам?
Седнали коляно до коляно в малката им палатка, докато вятърът бучеше навън, Манон присви златисти очи, взирайки се в лицето на Дориан.
- Наблюдавай очите ми - отговори ѝ той. - И ми кажи, ако цветът им се промени.
Тя изръмжа.
- Толкова ли е спешно да научиш хамелеонството?
- Угоди ми - измърка ѝ той и пак насочи магията си навътре. Кафяви. Ще станете от сини кафяви.
Лъжец - беше лъжец, щом криеше истинската си подбуда от нея. Нямаше нужда Дамарис да го потвърждава.
Тя можеше да не го допусне в Морат, но имаше и един още по-лош вариант.
Да настоява да отиде с него.
Манон впи в него поглед, от който по-малодушен мъж би избягал.
- Още са си сини.
Свещени богове, колко красива беше! Дориан се питаше кога ли ще спре да чувства тази мисъл като предателство.
Той вдиша дълбоко и пак се съсредоточи, игнорирайки шепота на двата ключа в джоба на жакета си.