Обединени от божества

— Ами тояжката, Айви? Как изглеждаше тя? Много е важно.

— Беше… беше… двуръка алебарда с кука и острие за хвърляне, предназначена за бойни магове или паладини — изрече тя, сякаш четеше думите от текст.

Миранда бе изненадана от прецизния отговор. Това пролича върху лицето й.

— Е, не забравям _всичко_, на което ме учат — обясни Айви.

— А онзи мъж… Чувала ли си името Епидим, когато той беше наоколо?

— Да, но не само това. Винаги го наричаха _генерал_ Епидим. Имаше и други генерали… една се наричаше Техт.

Миранда си припомни, че това име бе присъствало сред изброените от Дезмър.

— Как изглеждаше тя? — рече Миранда.

— Така — отвърна Айви, сочейки.

Девойката се извърна рязко, държейки жезъла си в готовност. Нямаше нужда. Указаната фигура външно приличаше на човек, но гъстата черна течност, която трябваше да бъде кръв, издаваше истинската й същина.

Миранда бе чувала за близници, които били различни. Тази сигурно бе стара. Убилото я трябва да е било масивно. Имаше повече наранявания, отколкото девойката можеше да преброи, макар че по вида им личеше, че до едно са причинени от сблъсъка със стената и удара, запратил я натам.

— Трябва да тъжа, че е мъртва. Но не съм тъжна. Тя беше отвратителна. Всички те бяха отвратителни. Радвам се, че не помня половината от това, което ми причиняваха. Радвам се, че дойде чудовището.

— Чудовището. Кажи ми за него. Какво причини всичко това? — запита Миранда.

— Не зная. Не видях. Учеха ме нещо и ми крещяха, когато всичко се разтресе и имаше светлина. Сетне помня само писъци. Аз крещях, те крещяха. И имаше светлина. Отвратителна светлина — каза Айви, потръпвайки.

— Чух достатъчно. Човеко, убий звяра — нареди Етер.

— Какво? Не! — каза Миранда.

Айви бе сепната от несъответстващия глас и изтича зад девойката, за да се прикрие.

— Не смей да се противопоставяш на нарежданията ми, човеко. Прави каквото ти се казва! — сурово предупреди дребното създание.

— Няма да я убия! — заяви Миранда.

— Човеко, ако очакваш да търпя присъствието ти край мен по време на това пътуване, ще очаквам сляпо подчинение. Сега изпълни нареждането ми! — беснееше метаморфозиращата.

— Няма да я убия, нито ти ще го сториш! — отговори девойката.

— Нямам намерение да я убивам. Заповядах _на теб_ да го сториш — рече Етер.

— Не. Ако беше толкова важно, нямаше да го повериш на мен. Какво е това, изпитание на лоялността ли?

— Отвори си очите. Това място вони на д'кароните. Защитаваното от теб нещо не е по-различно. Заобиколени сме от смърт и разруха, а това животно е невредимо. Разказва някаква абсурдна история за чудовище, което опустошило целия форт и всички в него, а пощадило нея. Това е трик и ти бе заблудена. На пода има петно от кръвта на Лейн. Отпреди месеци.

Сложи край на тази заплаха, преди да е станало прекалено късно. Смяташ, че имаш място в пророчеството? Е, ето го. Придай секунда значение на безсмисления си и пропилян живот. Изпълни едно полезно дело, преди крехкото ти, еднодневно тяло да отстъпи пред времето и елементите — беснееше Етер.