Дяволският квадрат

— Под врагове на Русия имаш предвид моята и твоята страна, нали?

— Отношенията ни никога не са били много приятелски въпреки разведряването и усилията на Горбачов и Елцин.

— Но това не обяснява събитията в парка. Защо е била поставена бомбата?

— Очевидно са имали причина.

Стоун се приближи към кота нула и надникна в кратера.

— Все още нямаме отговор и на въпросите, които постави Райли Уийвър — отбеляза той.

— Какво искаш да кажеш?

— Как така изведнъж е изсъхнало предишното дърво? И защо не са засипали ямата след засаждането на новото?

— Точно това искаше да разбере агент Грос.

— А сега и ние.

— Ами Ашбърн? Нали тя щеше да се занимава с разследването?

— Предпочитам сам да свърша работата.

— За да не загубим още някой агент, нали? — тихо подхвърли тя.

Стоун не отговори.

Един час по-късно стояха пред Джордж Сайкс, който беше облечен в униформа на Службата по поддръжка на обществените паркове. Според Грос той бе отговарял за засаждането на дървото. Здрав мъж в отлична форма, който едва не строши пръстите на Чапман при ръкуването. После тя ги разтри дискретно.

— Кленът не показваше никакви признаци на заболяване — отсече категорично Сайкс. — Но изведнъж при една от рутинните обиколки на парка открихме, че е почти изсъхнал. Нямаше начин да бъде спасен. Лично аз се разстроих много, защото беше там от години.

— Значи го извадихте и поръчахте ново дърво, така ли? — попита Чапман.

— Да — кимна Сайкс. — Много внимаваме за насажденията, които влизат в парка. Те трябва да бъдат специално подбрани.

— Така чухме и ние. А разсадникът в Пенсилвания е бил един от редовните ви доставчици, така ли?

— Да. Вече споделих това с агент Грос.

— Ясно. Разпитваме ви още веднъж предвид нещастието, което се случи с него.

— Какъв кошмар! — промълви Сайкс. — Наистина ли е замесен човек от разсадника?

— Така изглежда — сдържано отвърна Чапман. — Какво ще ни кажете за времето между доставката и засаждането на дървото?

— Държахме го в охраняем склад на няколко преки от Белия дом.

— А после го пренесохте тук с помощта на кран, така ли? — обади се Стоун.

— Точно така.

— Посадихте дървото, но ямата остана открита — продължи Чапман.

— Да.

— Защо не я зарихте веднага? Тя със сигурност е представлява опасност. Затова и сте я оградили с предпазна лента.

А може би за да бъдат възпрепятствани служебните кучета, добави мислено Стоун.

— Пресаждането на дърво с подобни размери му причинява силен стрес. Затова то се извършва на етапи, между които има проверки на състоянието му. Пренасянето с кран и спускането му в ямата е само един от тези етапи. Началото е поставено още с откопаването на дървото. Най-важно е да бъде извадено бавно и внимателно. Оставихме ямата открита, за да можем да следим състоянието му. На следващата сутрин щеше да бъде прегледано от специалист. Той трябваше да ни представи доклад за точния състав на сместа от пръст, торове и подхранващи добавки за преходния период.