Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Такава беше сега специалността на Алигзандър - да хвърля гвоздеи на пътя на някои доста умни и доста коварни хакери.

Беше чувал за специалисти по компютьрна сигурност, сре­щу които е имало физически нападения. Понякога се питаше дали и за него няма такъв риск. Нямаше данни някой хакер да знае името му, но също си даваше сметка, че е невъзможно да запазиш цялата информация за себе си в тайна, ако някой е ре­шил да те открие.

Когато наближи блока си, Алигзандър спря и като се пре­стори, че говори по телефона, отново погледна назад. Мъжът с плетената шапка продължаваше да върви след него с наведе­на глава. Не даваше вид да обръща внимание на Алигзандър. Неочаквано, без да спира, предполагаемият хакер влезе в една сграда на отсрещния тротоар - стара, неизползвана, с табела „Дава се под наем“, закачена пред мръсните прозорци. Може би беше агент по недвижими имоти или нов наемател. Или пък служител от поддръжката, дошъл да провери някой недобре функциониращ бойлер (очакваше се мразовита вечер).

Развеселен от безпредметния си страх, Алигзандър про­дължи до сградата си и входа на подземния гараж, където държеше субаруто си. Паркомястото беше лукс - самото то струваше повече от първия му апартамент. Но гарантирано място за колата за сметка на свободното паркиране на ули­цата - несравнимо. Само едно нещо беше по-добро - това, че паркомястото беше покрито и не се налагаше да рине сняг или да стърже скреж. Много дълбоко покрито - на третото подземно ниво.

Той махна на пазача, който се провикна:

-      Здравейте, господин Алигзандър. Кога ще се оправи? Нали знаете какво имам предвид?

Хилавият мургав мъж вдигна очи към небето.

Повтаряше едно и също вече седмица.

Алигзандър се усмихна и сви рамене. Слезе по спиралната рампа в мрачното подземие.

На най-долния етаж, в къщата на Суби - както жена му га­лено наричаше автомобила - той продължи под ниския таван към подаващата се предница на зеленото возило. Гаражът, или поне този етаж, бе абсолютно пуст. Но той вече не се чувстваше неспокоен, след като въображаемият убиец се беше вмъкнал в сградата отсреща. Освен това никой грабител - или хакер, въз­намеряващ да счупи пръстите на Алигзандър, за да не може да пише на компютъра - не би рискувал да го нападне тук. Един­ственият начин да се влезе бе покрай бдителния пазач.

Нали знаете какво имам предвид?...

Приближи субаруто, извади ключовете и натисна копчето на дистанционното. Фаровете примигнаха. Той продължи към ко­лата, като си мислеше за колелото за сина си. Нямаше търпение да кара собствения си десетскоростен байк заедно с Емъри в Сентрал Парк този уикенд.

Тъкмо се усмихваше, предусещайки удоволствието, когато някакъв тип се показа иззад разделителната стена отдясно и го удари по врата.