От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Страхувах се да отида сама при него, но той се оказа много мил човек, много земен и много кротък и благ каза Мериън.

Имамът имал свои проблеми, антиарабските настроения в района ставали все по-силни и мюсюлманският център, в който работел, бил разбиван вече два пъти. Той отделил от времето си да изслуша Мериън и.казал, че ще се опита да се свърже с някои хора в Ирак от нейно име. Подчертал, че Халид „не е постъпил като добър мюсюлманин" и че тяхната религия цени извънредно много щастливия и уравновесен семеен живот.

През януари Си Ен Ен доведоха Мериън в дома ми за съвместно интервю. Мериън беше чела „Не без дъщеря ми" скоро след похищението на собствените й деца и книгата й бе дала сили да преодолее собственото си емоционално сътресение.

Когато срещнах Бети, имах чувството, че я познавам.

184 '

Всички ни бъркат, защото случилото се с нас има общи неща и защото бъркат Иран и Ирак. Когато започнах да взимам участие в местните радио и телевизионни програми, нямаше човек, който да не ме попита: „Знаете ли за Бети Махмуди?"

Мериън отбеляза, че и Кристи, и аз сме се опитвали да подчертаем положителните неща и в най-трудните времена. Аз бях показала на практика доверието си към съотечествениците на съпруга си, приятелите, които ми бяха помогнали да избягам с Махтоб. Никога не съм се опитвала да представям иранците като стереотип, никога не съм отричала културното наследство на Махтоб от страна на баща й.

Всичко това оказа огромно влияние върху начина, по който се справих с проблема обясняваше Мериън, защото в такива случаи човек може да реагира по различен начин. Може да изпадне в ярост и да се съпротивлява физически, може да стане много злобен и лош, може да е доволен от случилото се. Когато Халид ми взе децата, естествено, се разгневих и можех да наговоря какво ли не по негов адрес пред средствата за масова информация, но се въздържах благодарение на хора като Бети и Кристи, които непрестанно ми повтаряха, че яростта и отмъщението няма да ми върнат децата.

Опитах се да окуража Мериън, докато траеше интервюто ни за Си Ен Ен. Когато репортерът ме попита има ли нещо, което бих искала да я посъветвам, аз отговорих:

Ако Махтоб беше сега там, щях да замина при нея.

Това подкрепи Мериън в бъдещите й действия така, както и световната премиера на „Не без дъщеря ми": и заради щастливия край, и заради вдъхващото страх описание на положението на жените във фундаменталистки Иран.

Онова, което ме ужаси най-много, бе, че в някои райони на Иран, щом момичетата навършат девет-десет години, могат да ги омъжват това направо ми взе здравето. Непрекъснато мислех за дъщеря си и ужасно се притеснявах, защото не знаех кой се грижи за Адора и какви са техните разбирания по въпроса. По-късно научих, че в Ирак нямат такива обичаи, но трябваше да отида там и да се убедя лично в това.