Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
-Ало?
- Маркъс? Рой Барнаски е.
- Рой! Виж ти. Получихте ли ми имейла?
- Книгата ви ще стане забележителна, Голдман! Издаваме я!
- Наистина ли?
- Абсолютно! Хареса ми, да му се не види! На всяка цена искам да узная края.
- На мен също ми е интересно да науча края на тази история.
- Слушайте, Голдман, напишете книгата и ще анулираме предишния договор.
- Ще я напиша, но както аз си знам. Не ща да слушам гнусните ви предложения. Не ми трябват идеите ви и не искам никаква цензура.
- Пишете както желаете, Голдман. Имам само едно условие - книгата да излезе през есента. Откакто във вторник Обама стана кандидат на демократите, автобиографията му се продава като топъл хляб. Затова трябва много бързо да издадем книгата ви, преди да се развихри лудостта на президентските избори. Ръкописът ви ми трябва за края на август.
- Края на август? Дотогава има само два месеца.
- Точно толкова.
- Срокът е много кратък.
- Оправяйте се някак. Искам да направя от вас есенната атракция. Куебърт знае ли?
- Не. Не още.
Готвех се да затворя, когато той каза:
- Голдман, почакайте!
- Какво?
- Кое ви накара да си промените мнението?
- Получих заплахи. Многократно. Изглежда, че някой е силно обезпокоен от това, което бих могъл да открия. Затова си казах, че истината може би заслужава една книга. Заради Хари, заради Нола. Това е част от писателския занаят, не е ли така?
Барнаски вече не ме слушаше. Бе спрял на заплахите.
- Заплахи ли? - възкликна той. - Но това е страхотно! Ще бъде адска реклама. А ако станете и жертва на опит за убийство, направо може да прибавите още една нула към печалбата от продажбите. И цели две, ако умрете!
- При условие че умра, след като завърша книгата.
- То се разбира от само себе си. Къде сте сега? Връзката не е много добра.
- На магистралата. Отивам у Елайджа Стърн.
- Значи, наистина мислите, че е замесен в тази история?
- Възнамерявам да разбера.
- Вие сте напълно луд, Голдман. Точно това харесвам у вас.
Елайджа Стърн живееше в имение на възвишенията до Конкорд. Порталът беше отворен и влязох вътре с колата. Павиран път водеше до голяма каменна къща, оградена с туфи от редки цветя. Пред къщата, на площадка, украсена с чешма, която представляваше бронзов лъв, шофьор в униформа лъскаше луксозен автомобил.
Оставих колата насред площадката, поздравих шофьора отдалече, сякаш го познавах добре, и смело отидох да звънна на главната врата. Отвори ми някаква жена, очевидно от прислугата. Представих се и поисках да се видя с господин Стърн.
- Имате ли среща?
- Не.
- Тогава няма да е възможно. Господин Стърн не приема без предварителна уговорка. Кой ви пусна да влезете?
- Порталът беше отворен. Как се уговаря среща с вашия шеф?
- Срещите определя господин Стърн.
- Нека да го видя за няколко минути. Няма да му отнема много време.
- Невъзможно.
- Кажете му, че ме изпраща Нола Келерган. Мисля, че това име ще го подсети за нещо.
Жената ме остави да чакам навън, влезе вътре и се върна доста бързо.
- Господин Стърн ще ви приеме - рече ми тя. - Трябва да сте много важен.
Заведе ме на партера в кабинет с много дърво и тапицерии. В едно кресло седеше елегантен мъж, който ме измерваше със строг поглед. Елайджа Стърн.
- Казвам се Маркъс Голдман - представих се. - Благодаря, че ме приехте.
- Голдман, писателят?
- Да.
- На какво дължа това неочаквано посещение?
- Разследвам случая „Келерган“.
- Не знаех, че има случай „Келерган“.
- Да кажем, че съществуват някои неизяснени загадки.
- Това не е ли работа на полицията?
- Аз съм приятел на Хари Куебърт.
- И какво ме засяга това?
- Казаха ми, че сте живели в Орора. Че къщата в Гуз Коув, където днес живее Хари Куебърт, е била ваша преди. Исках да се уверя, че е така.
Той ми направи знак да седна.
- Сведенията ви са точни - каза. - Продадох му я през седемдесет и шеста година, точно след като се прочу.
- Значи, познавате Хари Куебърт?
- Бегло. Срещал съм го няколко пъти по времето, когато се установи в Орора. Не сме поддържали редовни отношения.
- Мога ли да ви попитам какви са връзките ви с Орора?
Той ме изгледа неодобрително.
- Това разпит ли е, господин Голдман?
- Ни най-малко. Просто съм любопитен. Искам да знам защо човек като вас е притежавал къща в градче като Орора.
- Човек като мен? Искате да кажете много богат?