Истината за случая Хари Куебърт

Стърн казваше, че познава Нола смътно. Дали да му разкрия, че разполагам със свидетел, според когото двамата са имали връзка? Реших да запазя този коз засега, но все пак, за да го насърча да говори, споменах името на Кейлъб.

- А Лутър Кейлъб? - попитах.

- Какво Лутър Кейлъб?

- Познавате ли някой си Лутър Кейлъб?

- Щом ми задавате въпроса, значи, знаете, че ми е бил шофьор години наред. На какво си играете, господин Голдман?

- Един свидетел е виждал Нола да се качва в колата му няколко пъти през лятото преди изчезването й.

Той насочи към мен заплашителен пръст.

- Не будете мъртвите, господин Голдман. Лутър беше достоен, смел, почтен човек. Няма да търпя да се омърсява името му, след като той вече не е тук, за да се защити.

- Мъртъв ли е?

- Да. Отдавна. Сигурно ще ви кажат, че често е ходил в Орора, и това е истина. Той се грижеше за къщата ми, докато я давах под наем. Поддържаше я. Беше великодушен човек и няма да ви позволя да идвате тук и да оскърбявате паметта му. Някои пикльовци в Орора сигурно ще ви кажат, че е бил странен. Наистина беше различен от другите. Във всяко отношение. Нямаше приятен вид - лицето му бе ужасно обезобразено, челюстите му зле пасваха една с друга и когато говореше, му се разбираше трудно. Но имаше добро сърце и бе надарен с голяма чувствителност.

- Значи, не мислите, че е бил замесен в изчезването на Нола?

- Не. Категорично. Мислех, че Хари Куебърт е виновен. Струва ми се, че понастоящем е в затвора.

- Не съм убеден във вината му. Затова съм тук.

- Хайде сега, откриха момичето в градината му и ръкописа на една от книгите му до тялото. Книга, която е написал за нея... Какво повече ви трябва?

- Да пишеш, не означава да убиваш, господине.

- Разследването ви сигурно много е зациклило, за да идвате тук да ми говорите за миналото ми и за добрия Лутър. Разговорът ни свърши, господин Голдман.

Той извика прислужницата да ме придружи до изхода.

Напуснах кабинета на Стърн с неприятното усещане, че посещението ми не е послужило за нищо. Съжалявах, че не мога да му предявя обвиненията на Нанси Хатауей, но все още нямах достатъчно основание да го направя. Гахалоуд ме бе предупредил - само едно свидетелство няма да е достатъчно, щеше да е неговата дума срещу нейната. Нужно ми бе конкретно доказателство. Тогава ми хрумна, че може би трябва да пообиколя из тази къща.

Като стигнахме в огромното фоайе, попитах жената дали мога да отида до тоалетната, преди да си тръгне. Тя ме заведе до тоалетната за гости на партера и ми каза, дискретността задължава, че ще ме чака на външната врата. Щом изчезна, аз се спуснах по коридора, за да огледам крилото на къщата, в което се намирах. Не знаех какво търся, но знаех, че трябва да побързам. Това беше единственият ми шанс да открия нещо, което да свързва Стърн с Нола. С разтуптяно сърце отворих няколко врати, като се молех в стаите да няма никой. Бяха нижещи се един след друг богато декорирани салони. През френските прозорци можеше да се види великолепният парк. Вслушвайки се и в най-слабия шум, продължих да обикалям. Една от вратите беше на малък кабинет. Бързо влязох вътре и заотварях чекмеджетата - в тях имаше класьори и купища документи. Тези, които прегледах, не представляваха интерес за мен. Търсех нещо, но какво? Какво в тази къща повече от трийсет години след събитията можеше внезапно да изскочи пред очите ми и да ми помогне? Времето ми изтичаше - жената скоро щеше да отиде да ме дири в тоалетната, ако не се върнех бързо. Накрая стигнах до втори коридор, по който тръгнах. Той водеше до една-единствена врата. Отворих я. Зад нея имаше обширна веранда, заобиколена от джунгла от увивни растения, които я предпазваха от недискретни погледи. Видях и триножници, няколко недовършени картини и четки върху един пюпитър. Намирах се в художническо ателие. На стената бяха закачени красиви картини. Една от тях привлече вниманието ми. Веднага разпознах висящия мост точно преди Орора, на брега на морето. Тогава си дадох сметка, че всички изображения бяха от Орора - Гранд Бийч, главната улица, дори „Кларкс“. Платната бяха поразително автентични. Всички подписани с инициалите Л. К. и с дати до 1975 година. В миг забелязах