Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Гняв, отвращение.
- Не се ли помъчихте да си отмъстите, като изпратите някое и друго анонимно писмо до Хари?
- Анонимни писма ли? Приличам ли ви на човек, който върши такива гадости?
Не настоях и продължих с въпросите.
- Мислите ли, че Нола е могла да има връзки и с други мъже в Орора?
За малко не се задави със студения си чай.
-Но вие много грешите! Много грешите! Тя беше сладко дете, толкова мила, винаги готова да услужи, работлива, умна. Откъде ги измисляте тези истории за неуместни връзки?
-Просто питах, без особена причина. Познавате ли някой си Елайджа Стърн?
- Разбира се - отвърна тя, сякаш това бе съвършено очевидно, и добави: - Той беше 'собственикът преди Хари.
- Собственик на кое? - попитах.
- На къщата в Гуз Коув, по дяволите. Тя принадлежеше на Елайджа Стърн и той редовно ходеше там. Мисля, че беше семейна къща. По-рано често го срещахме в Орора. Когато наследи бизнеса на баща си в Конкорд, вече нямаше време да идва насам, затова даде Гуз Коув под наем, преди накрая да я продаде на Хари.
Онемях от изненада.
- Къщата в Гуз Коув е принадлежала на Елайджа Стърн?
- Ами да. Какво ви става, нюйоркчанино? Съвсем пребледняхте...
*
В Ню Йорк, в понеделник, на 30 юни 2008 година, в десет и половина, на 51-вия етаж на кулата на „Шмид и Хансън“ на Лексингтън Авеню, Рой Барнаски започна седмичното заседание със секретарката си Мариса.
- Маркъс Голдман трябваше най-късно днес да ви изпрати ръкописа си - припомни Мариса.
- Предполагам, че нищо не сте получили...
- Нищо, господин Барнаски.
- Подозирах, говорих с него в събота. Истинско магаре. Ама че бъркотия.
- Какво трябва да направя?
- Информирайте Ричардсън за ситуацията. Кажете му, че започваме съдебно преследване.
В този момент помощничката на Мариса си позволи да прекъсне заседанието, като почука на вратата на кабинета. Държеше лист хартия в ръка.
- Знам, че заседавате, господин Барнаски - извини се тя, - но току-що пристигна имейл за вас и мисля, че е важен.
- От кого е? - попита раздразнено Барнаски.
- От Маркъс Голдман.
- От Голдман? Незабавно ми го донесете!
От
:
m.goldman@nobooks.com
Дата: понеделник, 30 юни 2008 - 10:24
Драги Рой,
Не пиша долнопробна книга, която да се възползва от интереса към темата и да си намери широка публика.
Не пиша книга, защото вие го изисквате.
Не пиша книга, за да си спася кожата.
Пиша книга, защото съм писател. Това е книга, която разказва за нещо. Книга за човека, на когото дължа всичко. Прилагам първите страници.
Ако ви харесат, обадете ми се по телефона.
Ако не ви харесат, обадете се направо на Ричардсън и ще се видим в съда.
Плодотворно заседание с Мариса, предайте й моите поздрави.
Маркъс Голдман
- Разпечатахте ли прикачения документ?
- Не, господин Барнаски.
- Незабавно ми го разпечатайте.
- Да, господин Барнаски.
Случаят „Хари Куебърт“
(работно заглавие)
от Маркъс Голдман
През пролетта на 2008-а, около година след като бях станал новата звезда на американската литература, се случи събитие, което реших да заровя дълбоко в паметта си - открих, че преподавателят ми от университета Хари Куебърт, на шейсет и седем години, един от най-уважаваните писатели в страната, бе поддържал връзка с петнайсетгодишно момиче по времето, когато самият той е бил на трийсет и четири. Бе станало през лятото на 1975-а.
Направих това откритие през един мартенски ден, когато бях отседнал в къщата му в Орора, Ню Хампшър. Докато търсех нещо в библиотеката му, попаднах на писмо и няколко снимки. Не подозирах, че изживявам прелюдията на онова, което щеше да се превърне в един от най-големите скандали на 2008 година. [..]
Следата, която водеше към Елайджа Стърн, ми бе подсказана от някогашна съученичка на Нола, Нанси Хатауей, все още
живееща в Орора. По онова време Нола й била доверила, че поддържа връзка с бизнесмен от Конкорд, Елайджа Стърн.
Той изпращал в Орора шофьора си, някой си Лутър Кейлъб, да му я заведе вкъщи.
Нямам никаква информация за Лутър Кейлъб. Колкото до Стърн, сержант Гахалоуд засега отказва да го разпитва. Смята, че на този стадий нищо не би оправдало замесването му в разследването. Така че сам ще отида да го посетя. Научих от интернет, че е следвал в Харвард и че все още участва в общества на бивши студенти. Изглежда пристрастен към изкуството и е известен с меценатството си. Очевидно е човек, достоен във всяко отношение. Особено смущаващо съвпадение: къщата в Гуз Коув, където живее Хари, преди това е била негова собственост.
Тези абзаци бяха първите, които написах за Елайджа Стърн. Веднага ги прикачих към документа, който изпратих на Рой Барнаски сутринта на 30 юни 2008 година. После потеглих направо за Конкорд, твърдо решен да се срещна с този Стърн и да разбера какво го свързва с Нола. Телефонът ми иззвъня половин час след тръгването ми.