Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Хари не се появи на градинското празненство, устроено от Тамара Куин, защото бе отишъл при Нола. Веднага щом Пинкас му съобщи новината, той се отправи към болницата в Монтбъри, където бяха приели Нола. Няколко часа стоя на паркинга в колата си, без да знае какво да направи. Чувстваше се виновен - тя бе поискала да умре заради него. При тази мисъл изпита желание и той да се убие. Отдаде се на емоциите си - осъзнаваше силата на чувствата си към нея. И проклинаше любовта. Когато тя бе близо до него, бе способен да се убеди, че между двамата няма дълбоки чувства и че трябва да я отстрани от живота си, ала сега, когато рискуваше да я изгуби, вече не можеше да си представи как би живял без нея. Нола, Нола, любима. Н-О-Л-А. Толкова я обичаше.
В седемнайсет часа най-после се реши да влезе в болницата. Надяваше се да не срещне никого, но в главното фоайе попадна на Дейвид Келерган със зачервени от сълзи очи.
- Преподобни... Научих за Нола. Наистина съжалявам.
- Благодаря, че дойдохте да засвидетелствате симпатията си, Хари. Сигурно ще чуете да казват, че Нола се е опитала да се самоубие. Това е жалка лъжа. Болеше я глава и е сбъркала лекарството. Често е разсеяна, като всички деца.
- Естествено - отвърна Хари. - Тъпите лекарства. В коя стая е Нола? Бих искал да й кажа здрасти.
- Много мило от ваша страна, но знаете ли, за предпочитане е за момента да не приема посещения. Не бива да се уморява, разбирате ли?
Преподобният Келерган обаче имаше малко тефтерче, в което посетителите можеха да се подписват. След като написа Пожелавам бързо възстановяване. X. Куебърт, Хари се направи, че си тръгва, и се скри в шевролета си. Изчака още час и когато видя преподобния Келерган да прекосява паркинга и да се отправя към колата си, дискретно се върна в централната сграда на болницата и се осведоми за стаята на Нола. Стая 26, втори етаж. Почука с разтуптяно сърце. Никакъв отговор. Полека отвори вратата. Нола беше сама, седеше на ръба на леглото. Обърна глава и го видя. Цялата светна, после придоби тъжен вид.
- Оставете ме, Хари... Оставете ме или ще извикам сестрите.
- Нола, не мога да те оставя.
- Толкова сте лош, Хари. Не желая да ви виждам. Става ми тъжно, като ви виждам. Заради вас исках да умра.
- Прости ми, Нола.
- Ще ви простя само ако ме искате. Ако не, оставете ме на спокойствие.
Загледа го в очите. Той имаше толкова тъжен и виновен вид, че тя не можа да се сдържи да не се усмихне.
- О, Хари, любими, не правете такава нещастна физиономия. Обещайте ми никога вече да не бъдете лош.
- Обещавам ти.
- Поискайте ми прошка за всички дни, през които ме оставяхте да стоя пред вратата ви и не ми отваряхте.
- Искам ти прошка, Нола.
- Поискайте ми я по-добре. Застанете на колене. На колене и ми поискайте прошка.
Той коленичи, без много да му мисли, и положи глава на голите й колене. Тя се наведе и го погали по лицето.
- Станете, Хари. И ме прегърнете, любими мой. Обичам ви. Обичам ви от деня, в който ви видях за пръв път. Искам да бъда ваша жена завинаги.
Докато Хари и Нола се сдобряваха в малката болнична стая, в Орора, където градинското празненство бе завършило преди няколко часа, Джени плачеше от срам и мъка, затворена в стаята си. Робърт се бе опитал да влезе да я утеши, но тя отказваше да отвори. А Тамара, обзета от черен гняв, бе излязла от къщата и потеглила към Хари да му поиска обяснение. За малко изпусна посетителя, който звънна на вратата им десетина минути след тръгването й. Вратата отвори Робърт и видя пред себе си Травис Дон в парадна униформа, със затворени очи, протегнал ръка с букет от рози, след което го чу да рецитира:
- Джени-искаш-ли- Да.ме-придружиш-на-летния-бал-моля-благо-даря.
Робърт се разсмя.
- Добър ден, Травис, може би искаш да говориш с Джени?