Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
друга картина, по-голяма, закачена в един ъгъл. Пред нея бе поставено кресло и единствено тя бе осветена. Беше портрет на млада жена. Виждаха се само гърдите й, но ставаше ясно, че е гола. Приближих се. Лицето не ми бе съвсем непознато. Погледах още малко, преди внезапно да разбера и да остана като гръмнат: беше портрет на Нола. Без никакво съмнение. Направих няколко снимки с мобилния си телефон и веднага избягах от стаята. Прислужницата нетърпеливо потрепваше с крак пред входната врата. Учтиво се сбогувах и тръгнах, без да се бавя, разтреперан и облян в пот.
*
Половин час след откритието си спешно влязох в кабинета на Гахалоуд в щатската полиция. Беше очевидно вбесен от това, че съм ходил у Стърн, без да се консултирам с него.
- Вие сте непоносим! Непоносим!
- Само го посетих - обясних. - Позвъних, поисках да го видя и той ме прие. Няма нищо лошо.
- Бях ви казал да изчакате!
- Да чакам какво, сержант? Светата ви благословия? Да паднат доказателства от небето? Простенахте, че не искате да се доближавате до него, и аз се задействах. Вие стенете, аз действам! И вижте какво намерих в дома му!
Показах му снимките в телефона ми.
- Картина? - презрително изръмжа Гахалоуд.
- Погледнете по-внимателно.
- Мамка му... Това като че ли е...
- Нола! У Елайджа Стърн има портрет на Нола Келерган.
Изпратих на неговия имейл снимките и Гахалоуд ги разпечата в увеличен формат.
- Тя е, Нола е - констатира той, като ги сравни със снимките от онова време, приложени към досието.
Качеството на образа не беше добро, но място за съмнение нямаше.
- Така че наистина е имало нещо между Стърн и Нола - казах аз. - Нанси Хатауей твърди, че Нола е поддържала връзка със Стърн, и ето че аз намирам портрета й в ателието му. И още не съм ви казал всичко. Къщата на Хари е принадлежала на Елайджа Стърн до седемдесет и шеста година. Когато Нола изчезва, собственик на Гуз Коув е Стърн. Чудесни съвпадения, а? Накратко, поискайте заповед и извикайте тежката кавалерия - ще направи у Стърн обиск по всички правила и ще го заключим.
- Заповед за обиск? Но, бедни ми приятелю, вие съвсем сте откачили! И на какво основание? Въз основа на снимките ви? Че те са незаконни! Подобни доказателства нямат никаква стойност. Обискирали сте къщата без разрешение. Нищо не мога да направя. Много повече ни трябва, за да атакуваме Стърн, а дотогава той със сигурност ще се е отървал от картината.
- Само дето не подозира, че съм я видял. Говорих му за Лутър Кейлъб и той се ядоса. Колкото до Нола, твърдеше, че я познава съвсем бегло, при положение че притежава неин портрет, на който тя е полугола. Не знам кой е рисувал този портрет, но в ателието има и други платна, подписани с Л. К. Може би Лутър Кейлъб?
-Тази история приема обрат, който не ми харесва, писателче. Ако се захвана със Стърн и се издъня, лошо ми се пише.
- Знам, сержант.
- Идете поговорете за Стърн с Хари. Опитайте се да узнаете повече. Аз ще се поровя из живота на Лутър Кейлъб. Имаме нужда от солидни улики.
В колата, между полицията и затвора чух по радиото, че всички книги на Хари са извадени от учебните програми в почти всички щати. Това беше дъното на дъното - за две седмици Хари бе изгубил всичко. От сега нататък щеше да е забранен автор, уволнен преподавател, индивид, мразен от цялата нация. Какъвто и да бъдеше изходът от разследването и процеса, името му щеше да е завинаги омърсено. Вече никой нямаше да говори за творчеството му, без да спомене за лятото, прекарано с Нола, и за да избегнат скандалите, организаторите на културни прояви със сигурност нямаше да рискуват да включат Хари Куебърт в програмите си. Хари бе осъден на интелектуалния електрически стол. Най-лошото бе, че той напълно осъзнаваше ситуацията. Като дойде в стаята за посещения, първите му думи бяха: