Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Ами следите от удари?
- Ударите... Това беше странна история.
- Ами Алабама? Нола разказвала ли ви е за Алабама?
Алабама? Келерганови бяха дошли от Алабама, да.
- Не, има нещо друго, Хари. Мисля, че в Алабама се е случило някакво особено събитие и че то вероятно е свързано със заминаването им. Но не знам какво е. И не знам кой би могъл да ме осведоми.
- Горкият Маркъс, имам чувството, че колкото повече задълбавате в тази история, толкова повече загадки изникват.
- Само така ви се струва, Хари. Впрочем открих, че Тамара Куин е знаела за вас с Нола. Тя ми го каза. В деня на опита за самоубийство на Нола е отишла в дома ви. Била е бясна, защото не сте се появили на градинското празненство, което е организирала. Но ви е нямало у вас и тя е ровила в кабинета ви. Намерила е листа, на който сте писали за Нола.
- Сега, като ви слушам, си спомням, че един от листовете ми беше изчезнал. Дълго го търсих. Мислех, че съм го изгубил, което би ме учудило, защото по онова време бях много подреден. Какво е направила с него?
- Казва, че го е изгубила.
- Анонимните писма тя ли ги е писала?
- Съмнявам се. Дори не си е представяла, че може нещо да се е случило между вас и Нола. Смятала е просто, че вие си мечтаете за нея. Началникът Прат пита ли ви за това по време на разследването на изчезването на Нола?
- Началникът Прат? Не, никога.
Странно: защо началникът Прат не е разпитал Хари, след като Тамара твърдеше, че го е информирала за онова, което е научила? Без да споменавам нито Нола, нито портрета, споменах името на Стърн.
- Стърн? - каза Хари. - Да, познавам го. Той беше собственикът на къщата в Гуз Коув. Купих я от него след успеха на „Произходът на злото“.
- Добре ли го познавате?
- Добре? Не. Срещал съм го един-два пъти през онова лято на седемдесет и пета. Първият път на летния бал. Седяхме на една и съща маса. Симпатичен човек беше. След това пак го виждах от време на време. Беше щедър и вярваше в мен. Правеше много за културата.
Изключително добър човек.
- Кога го видяхте за последен път?
- За последен път? Трябва да е било, като купувах къщата. В края на седемдесет и шеста. Но защо изведнъж заговорихте за него?
- Просто така. Кажете ми, Хари, летният бал, за който споменахте, този ли е, на който Тамара Куин се е надявала, че ще заведете дъщеря й?
- Същият. В крайна сметка ходих сам. Каква вечер... Представете си, спечелих първа награда от томболата. Една седмица почивка на остров Мартас Винярд.
- Отидохте ли?
- Естествено.
Като се прибрах в Гуз Коув вечерта, намерих имейл от Рой Барнаски. Правеше ми предложение, което никой писател не може да откаже.
От:
r.bamaski@schmidandhanson.com
Дата: понеделник, 30 юни 2008 - 19:54
Драги Маркъс,
Книгата ви определено ми харесва. В духа на сутрешния ни телефонен разговор ще намерите приложено предложение за договор, който мисля, че няма да откажете.
Изпратете ми бързо още страници. Както ви казах, възнамерявам да я издам през есента. Мисля, че ще има голям успех. Всъщност съм сигурен. „Уорнър Брадърс“ вече се интересуват, искат да направят филм. След като, разбира се, договорят с вас правата за филмирането.
Към писмото имаше прикачен проект за договор, в който ми обещаваше аванс от един милион долара.
През тази нощ до късно не заспах, в главата ми се въртяха всякакви мисли. В двайсет и два и трийсет се обади майка ми. Около нея бе шумно и тя шепнеше.
- Мамо?
- Марки! Марки, никога няма да познаеш с кого съм.
- С татко?
- Да. Но не! Представи си, с баща ти решихме да прекараме вечерта в Ню Йорк и отидохме да вечеряме при онзи италианец, близо до Кълъмбъс Съркъл. И на кого попадаме пред входа? На Дениз! Секретарката ти!
- Хайде бе!
- Не се преструвай на невинен! Мислиш, че не знам какво си направил? Тя ми каза всичко! Всичко!
- Какво всичко?
- Че си я изгонил!
- Не съм я изгонил, мамо. Намерих й хубава работа в „Шмид и Хансън“. Нямах какво повече да й предложа, нямах книга, нямах проект, нищо! Трябваше да й осигуря бъдещето, нали? Намерих й златна работа в Отдела за маркетинг.
- О, Марки, паднахме в прегръдките една на друга. Тя казва, че й липсваш.
- Милост, мамо.
Взе да говори още по-тихо. Едва я чувах.
- Дойде ми една идея, Марки.
- Каква?
- Познаваш ли великия Солженицин?
- Писателя? Да. Каква е връзката?
- Гледах един документален филм за него снощи. Небето бе пожелало да видя точно това предаване! Представи си, той се е оженил за своята секретарка! За секретарката си! И на кого попадам днес? На твоята секретарка! Това е знак, Марки! Тя не е грозна и главно, прелива от естрогени! Знам го, жените усещат тия неща. Тя е плодовита, кротка, ще ти ражда деца на всеки девет месеца! Ще я науча как да ги отглежда и така ще бъдат точно каквито ги искам! Не е ли чудесно?