Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- И кой е този враг?
- Срокът. Знаете ли какво значи срок?
- Не.
- Значи, че вашият мозък, който е по природа капризен, трябва да произвежда в период от време, определен от друг. Точно както, ако сте доставчик и шефът ви изисква от вас да бъдете на еди-кое си място в определен час, трябва да се оправяте някак, без значение дали има задръстване, или сте спукали гума. Не можете да закъснявате, иначе сте загубен. Същото е и със срока, който ще ви постави издателят. Издателят ви е едновременно ваша жена и ваш началник. Без него сте нищо и все пак не можете да не го мразите. Спазвайте сроковете, Маркъс, на всяка цена. Но ако сте в състояние да си позволите лукса, играйте си с тях. Това е толкова по-забавно.
Самата Тамара Куин сподели с мен, че е откраднала листа от дома на Хари. Каза ми го на другия ден след разговора ни в „Кларкс“. В ресторанта бе пробудила любопитството ми, затова си позволих да отида у тях, за да науча още подробности. Тя ме прие в дневната си, много възбудена от интереса, който проявявах към нея. Напомних й за изявлението, което бе направила пред полицията преди две седмици, и я попитах откъде е знаела за връзката между Хари и Нола. Точно тогава ми разказа как е отишла в Гуз Коув в неделя вечерта след градинското празненство.
- Повдигаше ми се от това, което намерих на бюрото му - каза ми тя. - Такива ужасни неща за малката Нола!
По начина на изразяването й разбрах, че никога не е разглеждала хипотезата за любовна история между Хари и Нола.
- Нито за миг ли не предположихте, че може да са се обичали? -попитах я.
- Да се обичат ли? Хайде сега, не говорете глупости. Куебърт е извратен тип, всички знаят това. Нито за секунда не мога да си представя, че Нола би отговорила на авансите му. Бог знае какво е трябвало да понася... Горкото дете.
- И после? Какво направихте с листа?
- Взех го със себе си.
- С каква цел?
- Да навредя на Куебърт. Исках да отиде в затвора.
- И споменахте ли на някого за този лист?
- Естествено!
- На кого?
- На началника Прат. В дните, след като взех листа.
- Само на него ли?
- Само на него. А му разказах по-подробно след изчезването на Нола. Куебърт беше следа, която полицията не трябваше да пренебрегва.
- Тоест, ако добре ви разбирам, вие откривате, че Хари Куебърт е лапнал по Нола, и не казвате на никого, докато въпросното момиче не изчезва два месеца по-късно.
- Точно така.
- Госпожо Куин - подзех. - Доколкото ви познавам, не виждам защо не сте си послужили с откритието си, за да навредите на Хари, който, общо взето, не се е държал добре с вас, като не е дошъл на празненството... Искам да кажа, не се обиждайте, но вие по-скоро бихте разлепили подобен лист по стените на града или бихте го пуснали в пощенските кутии на съседите си.
Тя сведе поглед.
- Как не разбирате? Толкова ме беше срам! Толкова! Хари Куебърт, великият писател, дошъл от Ню Йорк, зарязва дъщеря ми заради петнайсетгодишна хлапачка! Моята дъщеря! Как, мислите, съм се чувствала? Толкова бях унизена! Толкова унизена! Бях пуснала слуха, че между Хари и Джени има нещо сериозно, така че можете да си представите какви биха били физиономиите на хората... Освен това Джени беше толкова влюбена. Щеше да умре, ако бе научила. Тогава реших да го запазя за себе си. Да бяхте видели моята Джени на летния бал седмица по-късно. Изглеждаше толкова тъжна, дори под ръка с Травис.
- А началникът Прат? Как реагира първия път, като му споменахте?
- Заяви, че щял да извърши разследване. Отново му заговорих за това, когато малката изчезна. Той каза, че можело да е следа. Проблемът е, че междувременно листът изчезна.
- Как така изчезна?
- Държах го в сейфа в „Кларкс“. Само аз имах достъп до него. Един ден в началото на август седемдесет и пета листът мистериозно изчезна. Няма лист, няма доказателство срещу Хари.
- Кой може да го е взел?
-Недоумявам! Това наистина си остава мистерия. Огромен чугунен сейф, от който само аз имах ключ. Вътре беше цялото счетоводство на „Кларкс“, парите за заплатите и малко пари в брой за поръчките. Една сутрин си дадох сметка, че листът не е там. Нямаше никаква следа от взлом. Всичко си беше на мястото освен този проклет лист. Нямах и най-малка представа какво бе могло да се случи.
Записах си това, което ми разказа - ставаше все по-интересно. Попитах още:
- Между нас да си остане, госпожо Куин, когато открихте чувствата на Хари към Нола, какво изпитахте?