Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Щом забелязах това, се заех да си връщам загубената територия, прилагайки къде упоритост, къде – леко изнудване. Франц Йозеф твърдеше, че съм го тормозела, но тъй като не можеше да устои на усмивката ми, беше само въпрос на време да постигна целта си.
Императорът се съгласи да приеме още веднъж граф Андраши на частна аудиенция и да му даде възможност да обясни по-подробно политическите си планове. Молех се за успеха на тази среща, ала съзнателно се държах настрана от Андраши. Колкото по-рядко споменаваха заедно имената ни, толкова по-добре за Унгария. Вече се разпространяваха долнопробни анонимни писания, които го представяха като суетен човек, упражняващ гибелно влияние върху императрицата.
А всъщност той не беше нито суетен, нито фантазьор. Дори имаше много точна представа как трябва да изглежда така наречената Дунавска монархия, която да обедини Австрия и Унгария в една нова, могъща сила. Предложи на Франц Йозеф два национални парламента – австрийски и унгарски, които да управляват под патронажа на императора-крал. Дали съпругът ми щеше да се съгласи с подобни радикални нововъведения?
Заровете бяха хвърлени по-рано от очакваното. След окончателното сключване на мирния договор с Прусия Франц Йозеф и без това бе решил да обнови коренно имперската администрация във Виена. На 30 октомври той назначи нов държавен министър на външните работи на империята – това обаче не беше австрийски аристократ, а саксонски барон.
Във Виена Фридрих Фердинанд фон Бойст35 се намираше в трудно положение, ала беше достатъчно умен, за да осъзнае предимствата на помирението с Унгария. Но и той не се числеше към мъжете, които признаваха, че една жена може да разбира от политика. В австрийската столица бях лишена от възможността да ходатайствам на Унгария, като изключим евентуалното ми влияние върху Франц Йозеф в личен план. Бях в неведение за решенията, които се вземаха в кабинета на императора, а когато го питах, той ми се присмиваше и ми напомняше за задълженията ми като императрица и съпруга.
Последното ми причиняваше все повече главоболия. Верният ми съюзник доктор Фишер беше в Мюнхен, а Франц Йозеф не пестеше недвусмислените си забележки, че вече нищо не пречело в императорското семейство да се появи ново дете.
– Изглеждаш просто ослепително, макар че това лято дори нямаше възможност да отидеш на курорт – радваше се съпругът ми.
– Въпреки това времената не са подходящи за раждане на деца, Франци – помъчих се да обясня нежеланието си аз. – Какво ще стане, ако възникнат неприятности с Унгария? Не мога да пътувам напред-назад и да играя ролята на твой дипломат, ако съм бременна.
– Този въпрос скоро ще се изясни, Сиси, обещавам ти.
Не смеех да повярвам на това уверение, но използвах свободното време, което имах в изобилие, за да усъвършенствам унгарския и да разширя познанията си за страната и хората. За целта Андраши ми бе препоръчал един свой приятел. Макс Фалк беше журналист, но работеше във Виена като помощник в Спестовната каса и се оказа извънредно симпатичен и образован човек. Скоро започнахме да се отклоняваме от обичайните уроци и непринудено да разговаряме на унгарски за история, литература и поезия.
Фалк не се поколеба да ме запознае с някои от забранените унгарски съчинения и статии, разпространявани нелегално във Виена. Ако нашият министър на полицията можеше да хвърли поглед на това четиво, сигурно щеше да получи удар. Фалк беше от онези умни интелектуалци, които са трън в очите на повечето управници. Той застъпваше необичайни теории и умееше да обяснява разбираемо и най-сложните обстоятелства. Искаше ми се Франц Йозеф да се вслушва повече в такива хора, вместо в своите закостенели и консервативни министри.
За моя огромна радост ноември 1866 година най-после донесе желаното обединение: Австро-Унгария щеше да формира двойна монархия, управлявана по наследственост от императорско-кралската династия Хабсбург. Всяка страна се сдоби с народен парламент, а администрацията във Виена представляваше външнополитическите, военните и финансовите интереси на двете нации. Коронацията бе насрочена за юни следващата година.