Архивът на Берия
- Автор: Уильямс Алан Эмлин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Стубел
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Архивът на Берия». Краткое содержание книги:
Таймс
Барвиха, януари 1953 г.
„Правда“ продължава да превъзнася онази пачавра Тимашук[32], междувременно я закичиха и с ордена „Ленин“. Във всяка дума личи почеркът на Стария, народът е обилно поливан със злоба и ненавист, с гръмотевични заклинания срещу „трижди проклетите доктори убийци“.
Нещо по-лошо: всеки ден се печатат филипики срещу „гнусните шпиони, убийци и скрити врагове, които трябва да бъдат смазани като гниди“, като всички тези писания задължително завършват с призиви „веднъж завинаги да се сложи край на липсата на бдителност в нашите редици“. Само на малоумните не е ясно какво се крие между редовете!
А ловът на презрените евреи се развихря. Измъкват ги от министерства, от университети и училища, от Академията на науките; нахвърлят се върху тях дори по кафенетата и танцувалните зали[33]. Дори Георгий Максимилянович[34] — комай единственият, който се радва на благосклонността на Началството — започва да губи присъствие на духа. Той е интелигентен мъж, студен като риба, но доказано предан помощник, в когото имам голямо доверие. Горещо ми препоръчва да прекъсна мълчанието си и да се появя в Кунцево, показвайки способностите си във венцехвалението на Началството над няколко бутилки вино. Георгий дори стигна до гениалното прозрение, че Стария се чувства самотен и копнее за откровена приказка.
Но вчера, когато наистина му се обадих по един текущ проблем, свързан с новите планове за ГУЛАГ, единственото, което чух, беше мазният ехиден глас на Поскребишев. Той ми съобщи злорадо, че Стария бил зает, прекалено зает, за да разговаря със стария си другар, земляк и страж на социалистическата сигурност, както често ме е наричал в миналото.
Така че трябва да продължа да се спотайвам и да чакам удобен момент. Той ще настъпи, сигурен съм, както съм сигурен, че ще настъпи пролет след тази дълга и мъчителна зима.
Барвиха, февруари 1953 г.
Страх и паника са стиснали страната като в клещи.
Москва е притихнала мъртвешки под дебелата снежна покривка. Половината министерства тънат в мрак, а входовете на Кремъл зеят като врати на гробница. Дори старата лисица в Кунцево изглежда се е спотаила — напоследък почти не напуска бърлогата си, освен при случайни появявания в киното[35].
Георгий, който е мой постоянен посетител през тези дни, ме ядоса снощи, заявявайки, че се страхувам от Стария. Сякаш всички ние не се страхуваме от него! За хората от простолюдието да не говорим, те са направо като хипнотизирани от змия.
Каза ми, освен това, че онзи дръвник Молотов и палячото Ворошилов са почти отписани. Очевидно Хазаина сега е абсолютно убеден, че те наистина са агенти на западните сили, при това дългогодишни. Значи е започнал да вярва на собствените си измислици! Излиза, че най-голямата държава на земята е управлявана от един изкукуригал маниак!
Утроих охраната в имението и изпратих Нина и Сергей в Гагра. По-добре да са далеч от Москва.
Отново започнах да се потя и ръцете ми треперят. Явно трябва да намаля пиенето. В момента е по-лесно да уредиш хиляда аборта[36] отколкото да изнамериш някой примиращ от страх московски лекар, който да те прегледа. (Пуснали са дори виц, че ръцете на лекарите, оставени на свобода, толкова силно треперят, че не могат да държат стетоскопа. А Георгий ми се оплака, че три дни търсил зъболекар, който да направи пломба на дъщеря му.)
На всичкото отгоре жалкият Деканозов[37] пристигна да хленчи и да се оплаква, че охраната на Спаската врата[38] не го пускала повече от час. Този човек е по-глупав отколкото предполагах! Не смее да припари на по-малко от километър до Кремъл, когато Стария е вътре, и ей го сега, идиотът му с идиот, разиграва обидена гордост! Понякога си мечтая да имам край себе си мъже от по-друго тесто, на които да мога да се облегна в тези трудни времена. Благодаря на бога за Надорая и за преданите му грузински момчета!
Барвиха, февруари 1953 г.
Нещата като че ли вървят към по-добро. Тази сутрин Рафик ми докладва, че поделение от спецчастите проникнало в Кремъл и момчетата застреляли Косникин[39] — уж заради оказана съпротива при арест, — след което обезоръжили всички негови хора. Това означава, че районът на Москва, с изключение на Кунцево е сравнително овладян. Така ми се иска да поговоря с някои от маршалите и хората от Генералния щаб и да им припомня 1938 г. — да не обезумяват от любов и преклонение пред Стария. Но всички военни са тъпаци, със слаба памет и без никакво въображение. Готови са да вървят като стадо овце на заколение!