Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Искам да го арестувате отново — рече Харди. — Вие, а не хората от Главна прокуратура.
Очите ѝ се превърнаха в тесни цепки, после отново се отвориха. На лицето ѝ се появи усмивка, която изразяваше уважение и възхищение.
— Чакайте малко, нека видим дали правилно ви разбирам…
Разбираше го повече от правилно. Предложението на Харди ѝ даваше възможност да издърпа килима изпод краката на главния прокурор. Обвинява Греъм в убийството на Сал, после сключва сделка с адвоката му и така младият Русо има всички шансове да получи имунитет срещу всякакви бъдещи разследвания.
Очите ѝ отново срещнаха очите на адвоката.
— Страхувате се, че обвинението на Пауъл ще бъде за предумишлено убийство при утежняващи вината обстоятелства, така ли?
— Точно така — кимна Харди.
— Но сте убеден, че все още не го е сторил?
Харди се сети за Глицки и в душата му се промъкна чувство за вина. Играта „без коментар“ си я изиграха както трябва, но той знаеше, че ако не бяха приятели с лейтенанта, изобщо не би се добрал до него, да не говорим за недомлъвките… На практика Глицки му съобщи, че все още няма решение делото Русо да бъде предадено за разглеждане пред разширения съдебен състав, който всички наричаха „Голямото жури“, и сега Харди използваше тази информация в полза на Прат. Почувства се зле, Ейб не заслужаваше подобно отношение. За това би трябвало да помисли по-рано, но заслепен от гениалната си идея, той бе хукнал презглава към областната прокуратура. Сега вече нямаше избор, нещата трябва да отидат докрай.
— Официално обвинение още няма — рече на глас той. — Така разбрах…
— И какво предлагате?
— Официално го обвинявате утре сутринта, по-раничко. Защото ако голямото жури ни изпревари, можем да се смятаме за мъртви и погребани. Аз ви доставям Греъм тук, той се признава за виновен в убийство по непредпазливост. Срещу условна присъда. Никакви ефективни срокове, въпросът за обществения обвинител остава открит…
— Клиентът ви в течение ли е на всичко това?
Не виждаше как Греъм може да се противопостави. На практика го бе потърсил за втори път след сутрешния разговор, но никой не вдигна телефона. Не се включи дори шибания телефонен секретар. Но Харди възнамеряваше да го открие на всяка цена, дори ако трябва да прекара нощта пред вратата му.
— Ще бъде — кратко отвърна той.
Отговорът му накара Прат да застане нащрек.
— Нима нямате съгласието му? — присви очи тя.
— Първо исках да говоря с вас. Какъв смисъл има да му искам съгласието, ако вие не проявите интерес?
Прат очевидно прие идеята му като пълна лудост, каквото всъщност си беше. Но едновременно с това и безкрайно съблазнителна. Моментално си даде сметка, че ако разиграе козовете си както трябва, това може да ѝ донесе стотици и хиляди гласове в предстоящите избори. Но в същото време, тя съвсем не беше от хората, които са готови на неразумни рискове.
— Няма да предприема нищо, преди да се чуем още веднъж — каза на глас тя.
— Разбрано.
Областната прокурорка кимна и се извърна към помощника си:
— Клод, дай на господин Харди една от картичките с домашния ми телефон. — После погледна посетителя и спокойно добави: — Очаквам да се обадите, господин Харди.
Работният ден беше към края си и по тази причина Харди подкара направо към къщата на Греъм. Клиентът му си беше у дома. Отвори две бутилки бира и предложи да се поразходят. Отвъд билото на Еджууд, само на стотина метра от къщата, започваше парка Интириър Белт.
Седнаха на една ниска тухлена ограда и отправиха поглед надолу, към стръмния, гъсто залесен каньон, от който се носеше приятната миризма на евкалипт. Микроклиматът на тази уникална местност се разкри пред тях с цялата си красота. Въздухът не помръдваше, температурата беше някъде около трийсетте. Харди разхлаби възела на вратовръзката си, а сакото бе оставил още в колата. Греъм беше бос, с широки шорти в маскировъчни цветове и мрежеста тениска.
— Забравих да те питам — имаше ли мач през този уикенд?
Харди реши, че тази увертюра е подходяща за началото на трудния разговор. Малко ала-бала, а после ще хвърли бомбата.
— За щастие да — отвърна Греъм и отпи глътка от шишето си. — Не помня дали ти казах, че ме уволниха от „Бърза помощ“…
Не беше, но Харди едва ли можеше да припадне от тази очаквана новина. Облаците над главата на Греъм тепърва ще се сгъстяват и колкото по-скоро разбере това, толкова по-добре.