Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Вгледах се в отец Бронц, който бе наклонил глава, сякаш се ослушваше. Накрая попита:
— Успя ли да ги преброиш?
— Двайсет-трийсет, до един на безили — нехайно отвърна Сумико. — Предполагам, че са поискали още подкрепления от имението, но не вярвам да хвърлят много войски срещу нас. Иначе току-виж на някой рицар му щукне да използва слабата отбрана, за да превземе Зийс.
Бронц кимна.
— Ще трябва да се справим с не повече от четиридесет, което прави само една пета от силите им. Съгласен съм с тебе. Добре, значи имаме насреща четиридесет въоръжени мъже, почти сигурно начело с Артур и, да речем, още двама магистри.
Сумико тръсна глава.
— Горе-долу така е.
— Чакайте малко! — избухнах аз. — За вас може и да не е важно, но те са дошли заради мен и момичето! Как ще се съпротивлявате срещу такава мощ!
Предводителката ме погледна отегчено.
— Това сте вие, мъжете! Виж какво, я се покрий някъде за през нощта, опитай да поспиш, пък остави грижите на мен.
— Но… всички те са обучени войници, най-малко надзиратели, при това с повече магистри, отколкото имате тук! — избълвах нетърпеливо. — Защо си въобразявате, че ще ги победите?
— Само гледай да не те заболи главата от страх! — В гласа й съвсем ясно личеше снизхождението. — До сутринта аз и отец Бронц ще си имаме предостатъчно работа. Не е зле, че лакеят на Господ и ние, сатанистите, можем да се обединим, за да свършим нещо полезно. — Тя внезапно ме изгледа с презрение. — Атеист! Пфу!
Свещеникът добави с най-благия си глас:
— Кал, Сумико О’Хигинс знае какво прави…
Ако не бе добавил полушепнешком „надявам се“, щях тутакси да му повярвам.
Сън не ме ловеше, докато си представях свирепия поглед на магистър Артур над пищните мустаци… и като че го виждах зад всяко храстче и дърво в джунглата.
Седемнадесета глава
Вярвам във вещици — наистина вярвам!
Едва ли е нужно да казвам, че почти не мигнах през онази нощ. Разбира се и вещиците от селото май изобщо не използваха тъмните часове за сън. Но мракът им позволяваше да се преструват, че не ме забелязват, защото в техните очи сигурно бях нищожество.
Не ми оставаше друго, освен понякога да проверявам как е Тай и на третия или четвъртия път тя не само дишаше дълбоко и равномерно, както подобава на нормално спящ човек, но дори изпъшка и се обърна на другата страна. Тази гледка си струваше всички премеждия… естествено ако успеехме да дочакаме края на следващия ден.
Макар да не бях срещал почти никакви сведения за вещерството, пък и не си бях направил труда да ги запомня, от самото село извлякох немалко информация. Числото тринадесет, станало злощастно заради броя на присъстващите на Тайната вечеря бе най-желано и предпочитано от поклонниците на дявола. Във всеки магьоснически сбор трябваше да участват тринадесет от тях, колкото бяха и по време на церемонията. Освен това имаше и тринадесет големи колиби. Така и не успях да преброя точно колко жени живееха тук, но бях готов да се закълна, че броят им се дели на тринадесет.
Несъмнено думата „вещица“ се отнася само за жени. В приказките от моето детство се споменаваше и за вещери, но незнайно защо те не бяха особено популярни. Доколкото си спомням, предпочитаха да вършат дребни злини и не притежаваха почти никаква магическа сила. Вярата на отец Бронц пък даваше достъп до свещеническия сан само на мъже и може би това обясняваше защо жените бяха повече сред сатанистите. Сетих се обаче и за думите на доктор Пон — жените обикновено имали по-могъща дарба от мъжете на Лилит, особено ако силата им е дива. Започнах пак да си задавам въпроси относно структурата на властта на тази планета. Колко ли бяха жените сред рицарите? Нямаше как да предположа. Половината? Или мнозинство? Макар Тийл да беше господар на имението Зийс, Вола ме въведе в тайните на силата, както бе обучавала преди мен Артур и самия Марек Крийгън. Хрумна ми и че твърде много от служителите в замъка бяха жени, също както и първият срещнат от мен магистър при стъпването ми на Лилит. Пък и поне половината от войниците на Артур.
Значи даже твърде ограниченият ми опит показваше, че жените, които притежават дарбата, са повече от мъжете. Кой знае, може би Пон не просто задоволяваше перверзните си, а имаше по-сериозни причини да прави опити само с момичета.