Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Каруцата вече бе тук, прекарана по друг път. Амазонките, шетащи край отблясъците от едва припламващото централно огнище и плитките лампи, в които горяха мазни сокове от местни растения, не проявиха никакво любопитство при появата ни. Предположих, че не само ни очакваха, но дори вече изобщо не представлявахме новост за тях. Забелязах, че повечето ходеха голи, без каквито и да са украшения по себе си; липсата на дарба ги приравняваше с пешките в именията. Явно всички издигнати жени на племето бяха дошли да ни посрещнат. Все пак колкото и сигурни да се чувстваха в уменията си, едва ли се ползвахме с тяхното доверие.
Предводителката подвикна нареждания към няколко от тях и наоколо веднага закипя трескаво оживление. Двамата с отец Бронц преценихме, че поне за момента сме излишни и застанахме встрани, за да гледаме.
Махнаха покривалото, метнато край огъня, и под него се разкри дълга каменна плоча с вдлъбнатина в средата. Оприличих я на кръстоска между купел и някоя от работните маси в гнусното свърталище на доктор Пон. Разпалиха огъня, после донесоха безволно отпуснатата Тай и внимателно я положиха върху издълбания камък. Дванадесет жени, десет от които пешки, се наредиха в кръг около плочата и почти скриха момичето от погледа ми.
— Какво, по дяволите, става тук? — попитах отец Бронц.
— Съвсем на място спомена за дяволи — въздъхна той. — Сега ще се опитат да пробудят Тай от вцепенението, но понеже са сатанисти, правят го под формата на церемония. Разбери, трудно ми е да понеса всичко това, но виждам, че тези жени са повече заблудени отколкото покварени. Аз пък съм практичен човек. Сетих се, че само Сумико има достатъчно голяма сила и медицински знания и не е на страната на гонителите ти, нито пък е прекалено далеч, за да не можем да се доберем до нея.
Свих рамене. За мен католицизмът и сатанизмът не се различаваха особено като останки от древни суеверия и могъщи организации, които нямаха място в съвременния свят. Бях готов да се примиря с дивотиите на вещиците, ако те им помагаха да съберат в едно силите си, за да избавят Тай.
Жените в кръга подхванаха еднообразен напев. Не различих думи, но дори и да ги имаше, не бяха на познат за мен език.
Вече започвах да се отегчавам, когато от една колиба излезе Сумико О’Хигинс. Такава гледка трудно можеше да се забрави — сега предводителката носеше черна роба и наметало с качулка, а окачен на шнур от лоза, на гърдите й висеше обърнат кръст.
Когато доближи кръга, почти превърналият се в жарава огън изведнъж лумна, сякаш по нейна воля, и аз почувствах как се стъписвам. Видяното беше още по-загадъчно, защото знаех, че микроорганизмите на Лилит умират в огъня като всяка друга жива твар; значи тя не правеше евтини фокуси със силата си.
О’Хигинс влезе в кръга и запя с останалите, след известно време ми се стори, че забелязвам само нея. Бе затворила очи, разперила ръце към небето и сякаш изпаднала в транс. Изведнъж всички наоколо млъкнаха, чувах само цвъртенето и жуженето на насекомите. Май никой не дишаше, нито пък смееше да издаде звук.
— О, Сатана, господарю на мрака, чуй молбата ни! — извика тя.
— Спусни се, тъмнина! — отвърнаха другите.
— О, велики, който се бориш с тиранията на църквата и държавата, присъедини се към нас и чуй молбата ни!
— Чуй молбата ни! — отекна хорът.
Тя отвори очи и бавно свали ръцете си, за да ги положи върху главата на Тай.
— Дай ни сила да изцелим това момиче! — извиси се гласът й, после Сумико отново се напрегна до краен предел, без да отделя пръстите си от челото на девойката.
Трудно ми беше да преценя дали се преструва или наистина е изпаднала в унес. Измъчваха ме опасения за цялата тази процедура, но имах ли избор? Озърнах се към отец Бронц. Той само тъжно поклащаше глава.
Сцената пред очите ми остана непроменена още няколко минути и аз осъзнах, че каквито и странни вярвания да изповядваха, О’Хигинс, а вероятно и някои от другите жени проникваха с мисълта си, анализираха, опитваха се да отстранят злото…
Внезапно кралицата на вещиците отстъпи назад и пак вдигна ръце.
— О, Сатана, княже на тъмата, по право властелин на Вселената, отдаваме ти възхвала с цялата си душа! — изкрещя тя и другите подхванаха словата й.
Огънят отново избухна ослепително, за да се укроти напълно след миг и у мен остана непреодолимото впечатление за плътен мрак, спуснал се над нас, обгърнал цялото село. Признавам, че въпреки влажната жега усетих тръпки по тялото си. Вече ми беше по-лесно да си представя защо подобни култове успяват да привлекат последователи.