Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Безилите се надигнаха без видими усилия от кръга, сключен на около стотина метра от селото на вещиците. Макар че не виждах във всички посоки, бях уверен, че никъде не са оставили пролука.
Учудих се на смущаващо плавното извисяване на тези твари; като че ги теглеха въжета. После те замръзнаха неподвижно двайсетина метра над земята, почти докосвайки с коремите си върховете на дърветата.
Едно чудовище бавно се понесе по-напред от симетричния строй и доближи откритата площадка в средата на селото, за да спре точно над празния котел. Спусна се само на четири-пет метра над земята. Колкото и да бях удивен от необичайно леките движения на животното, сега вниманието ми се прикова в ездача му.
Чух и ахкането на Тай:
— Артур!
Да, беше самият пристав на имението Зийс; леденото излъчване на силата му ни връхлетя като нападащ звяр.
— Вещици! — изрева той грубо. — Искам да говоря с главната между вас! Няма нужда да си хабим силите в битка!
И Сумико О’Хигинс, изскочила сякаш от нищото, се появи изведнъж в цялото мрачно величие на одеждите си. Вдигна глава към магистъра. Въобще не разбрах как успя да излезе насред площадката незабелязана.
— Говори, човече! — извика тя също толкова звучно. — Казвай каквото си решил и се махай! Нито имаш работа тук, нито право да ни досаждаш!
Артур се засмя злобно, но забелязах, че се посмути от внезапната й поява и дръзкия тон.
— Право ли? Силата дава право, госпожо, както вие добре знаете. В това селце още живуркате само по милостта на великия херцог, защото ни правите по някоя услуга. Тази е причината да ви щадя. Освен това грешите, като ми казвате, че нямам работа тук. Не някой друг, а Владетелят Марек Крийгън ми заповяда да върна беглеца Кал Тремон, когото сте приютили. Предайте ми го и ще си отидем мирно и тихо.
— Само Тремон ли? Нима не искате да отведете и момичето? — попита кралицата на вещиците и стомахът ми се сви в миг от подозрението, че ей сега ще сключи сделка, изгодна за нея, но не и за мен.
Артур пак се разсмя.
— Задръжте си хлапето, щом искате. Дори ще се погрижим да й възвърнем здравето. Трябва обаче да заловим Тремон и ще го заловим.
— Войнико, не ми харесва нахалството ти — сопна се Сумико О’Хигинс. — Толкова си свикнал да се налагаш със сила, че накрая ще пострадаш от престараване. Живеем тук не по милостта на херцог Кобе или на някой друг. Твоят Владетел може да е Марек Крийгън, но моят е Сатаната, князът на мрака, крал на подземния свят.
Артур не се впечатли особено от гръмките слова, ала Тай промърмори:
— Ха така, дружке! Запуши му голямата уста!
Магистърът сви рамене, великолепен върху своето страховито черно животно.
— Значи да смятам, че няма да ни предадете беглеца доброволно?
— Не съм се захласнала по него — заяви невъзмутимо кралицата на вещиците, — но пък тебе и господарите ти направо не мога да понасям. Ако ни нападнете, ще бъдете изтребени до крак. Сам избирай!
Артур я изгледа ядно и с незабележимо движение на тежкия си ботуш принуди безила да се върне при останалите. Сумико О’Хигинс не помръдна от мястото си и макар да се възхищавах на смелостта й, прецених, че в края на краищата постъпи много глупаво.
Със същата загадъчна внезапност всички други вещици се появиха пред очите ми, разпръснати в почти съвършен кръг около селото, застанали с лица към нападателите. Стори ми се, че нито една от тях не носеше оръжие.
Магистърът вдигна ръка и по два безила от двете му страни се плъзнаха напред във въздуха, а ездачите им насочиха твърде опасни наглед арбалети, закрепени пред седлата. Всички се прицелиха в Сумико и стреляха почти едновременно; стрелите литнаха със страшна мощ към фигурата в развяващи се черни одежди.
Тъкмо да извикам и тя махна небрежно. Четирите остриета се забиха в тревата около краката й. В същия миг всяка трета жена в кръга се завъртя с лице към предводителката си, а О’Хигинс вдигна дясната си ръка към войниците.
И се случи нещо невероятно. Мъжете, закрепени към седлата с дебели и здрави ремъци, изведнъж полетяха нагоре като вдигнати от великанска ръка и се стовариха на земята далеч по-силно, отколкото позволяваше местната гравитация. Повече не шавнаха.
Артур кресна яростно, другите му бойци подкараха напред своите безили и започнаха да засипват с ужасния си арсенал от стрели, копия и какво ли не още жените — почти от упор. Смъртоносен дъжд се изсипа върху вещиците.