Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
— Ако си спомням добре, вие казахте, че такова поведение тук е невъзможно — заядох се, изкушен поне веднъж да го хвана в грешка.
— Ами, така си е — отвърна той, без въобще да се смути. — Поне не и в големи мащаби. Всъщност изобщо е недопустимо, но хората лесно си въобразяват, че живеят в анархия, стига да им се иска. В съвсем тесни граници те наистина могат да се държат като диваци, ала тогава ги сполетява съдбата на всички първобитни орди. Умират млади и най-вече от насилствена смърт. Не, тази група има и организация, и могъщество, макар да е малко… хм, встрани от правия път.
След последните си думи отец Бронц се прекръсти и този жест възбуди любопитството ми. Реших да изкопча още нещо от него.
— Значи са опасни?
Той кимна.
— Твърде опасни. Би могло да се каже, че ние… тоест те и аз сме в един бизнес. Конкуренти.
— От друга църква ли са?
Свещеникът се засмя сухо.
— Да, в известен смисъл. Това са моите противници, момчето ми. Не можеш да си представиш как ме отвращава принудата да се обърна към тях за помощ, какво остава пък да им се доверя. Разбираш ли, те са вещици и се кланят на Сатаната.
Не успях да сдържа смеха си.
— Вещици? Я стига!
— Да, вещици — потвърди той най-сериозно. — Не виждам какво толкова те учудва. Да речем, че някой е настроен да възприема света по-романтично. С какви очи би погледнал Лилит? Ще открие един изопачен рай. Нека заменим с думата „магия“ всички микроорганизми, химически съединения и математически модели. Тогава висшите съсловия, надарени със силата, веднага се превръщат в магьосници, вълшебници, вещери… Ти например си използвал силата, за да възстановиш онзи стол. Това естествено ли е? Какво ще кажеш да го наречем „заклинание“? Ние с теб знаем кое и как направлява нещата тук, но дали същото важи за повечето местни обитатели? А щом не знаят, не е ли според тях всичко в ръцете на магьосниците?
Разбрах какво искаше да каже и никак не се зарадвах.
— Значи ще зависим от милостта на хора, които вярват в магии?
— Да — потвърди отецът. — Внимавай какво говориш пред тях. Правят ми услуга само защото са извънредно доволни един свещеник да моли за нея поклонници на Сатаната. И си вярват напълно искрено, затуй не са особено склонни да търпят шегички. Някои могат да те изпепелят без усилие, така че гледай да сдържаш острия си език.
Загубих желание да го разпитвам повече. На каквито и щуротии да се кланяха онези хора, колкото и нелепи да бяха убежденията им, единствено на тях можех да разчитам сега.
Спряхме да изчакаме сатанистите.
Появиха се, без дори да забележим присъствието им. В един момент блажено се изтягахме на каруцата, почивахме си и се надявахме поредната яростна гръмотевична буря да не се стовари върху ни. А в следващия изведнъж разбрах, че много хора стоят наоколо. Наежих се за бой, но се отпуснах бързо, щом забелязах, че отец Бронц не е кой знае колко разтревожен.
Бяха само жени — десетина-дванайсет — и по вида на някои от тях прецених, че преди време са живели в цивилизованите светове. Все пак не ми се сториха съвсем нормални. Изглеждаха твърде късо подстригани, а кожата по лицата и телата им беше загрубяла като при пешките. Само че тези тук нямаха нищо общо с угнетените селяни. Всички носеха широки панталони, наглед изработени от жилави листа и грижливо съшити с усукани нишки от пълзящи лози. От същите растения бяха и препаските им, на които висяха различни оръжия — каменни брадви или ножове, а поне две имаха лъкове и стрели с кремъчни върхове.
Сред всички изпъкваше едра, величествена амазонка, чиято коса бе изключение от правилото — синкавочерен водопад се спускаше чак до бедрата й. Явно беше предводителката им, защото излъчваше почти осезаема самоувереност. Въпреки че и без нея тя би наложила присъствието си където и да било — извисяваше се повече от два метра, очите ни бяха почти на едно ниво.
— Гледай ти, отец Бронц ни е посетил — промълви жената с дълбок и звучен глас — А този пък ще да е загазилият беглец. — Все едно ме огледа биолог, недоволен от вонята на определения за препариране екземпляр. После пак се обърна към свещеника. — Спомена за някакво момиче. Да не е била поредната лъжа на един папски прислужник?