Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
— О, стига, Сумико! — изръмжа Бронц. — Познаваш ме твърде добре за подобни закачки. Тя е в каруцата.
Огромната жена едва забележимо кимна и три от подчинените й се втурнаха, отхвърлиха сламата и внимателно вдигнаха девойката.
— Мръсни песове! — изсъска предводителката с искрен гняв и се наведе над безчувствената Тай.
За моя изненада тя повтори жеста на Бронц отпреди няколко дни — опря длани в челото й и се съсредоточи. След малко се отдръпна, отвори очи и се извъртя към нас.
— Кое копеле й е сторило това? — почти излая вещицата.
— Пон от Зийс — уморено отвърна отецът. — Чувала си вече достатъчно истории за него; сега знаеш, че са верни.
Тя мрачно кимна.
— Уверявам те, някой ден оня червей ще ми падне в ръчичките и ще му направя бавна, ама съвсем бавна вивисекция, та да си види карантиите.
— А можете ли да сторите нещо за нея? — намесих се, едновременно загрижен и раздразнен от пренебрежението й.
Жената замислено склони глава.
— Смятам, че ще мога. Не е кой знае какво. Поне ще я изтръгна от това състояние, но съществува опасност от запушване на капиляри или увреждане на мозъчната тъкан, ако не я заведем на лекар. При това трябва ни истински познавач, за да поправи стореното. Доколкото схващам наложеното заклинание, Пон не притежава моята сила, но е отвратително хитър и ловък тип.
Махна ни да вървим след нея и закрачи. Жените върнаха Тай в каруцата, а една от тях скочи на седалката зад Шеба, без да каже нито дума. Колата се повлече след кралицата на вещиците — само така можех да я назова мислено. Ние също тръгнахме през храсталаците на дивите земи.
След малко Бронц обърна глава към мен и прошепна:
— Е, вече се запознахте. Сумико О’Хигинс, главна вещерица. Истинска малка чаровница, а?
— По-скоро е… ъ-ъ… страховита — измънках аз.
— Няма спор — съгласи се отецът. — И е извънредно силна. Ако някой изобщо може да помогне на тебе и Тай, това е Сумико.
— Не ми се вярва да съм й направил добро впечатление — отбелязах полугласно. — Поне съм убеден, че й стана неприятно, като ме видя.
Свещеникът се засмя.
— Тя не си поплюва много-много с мъжете. Но не се безпокой, нали сме дошли само по работа.
Май не успя да ме избави от съмненията, затова настоях:
— Дали наистина ще иска да ми помогне? В края на краищата сега зависим изцяло от нея.
— Не се безпокой — твърдо повтори Бронц. — Тук не те заплашва нищо. Колкото и да е чудно, сатанистите се гордеят с чувството си за чест. Никога не отстъпват от обещанията си, щом веднъж са ги дали. Освен това Сумико мрази властниците повече от всеки друг мой познат, а ти си трън в очите на местните управници. Значи можеш да се надяваш на добро отношение.
— Дано — промърморих неуверено. — Но каква е тя, между другото? Би трябвало да е нещо повече от магистър!
Отецът кимна.
— Вероятно е дори по-силна, отколкото предполагаш. И никога не е била обучавана. Ако беше минала през обичайната подготовка, сигурно щеше да е готова за Владетел, но подобни ламтежи са й напълно чужди.
Вървяхме тъй още дълго. По някое време загубихме от поглед избързалата напред каруца, а скоро наоколо нямаше нито следа от път, както и от известните ми местности. Вече бяхме подвластни на капризите на тукашната кралица. Надявах се с цялата си душа, че Бронц я познава достатъчно добре, но чудно защо внезапно си спомних как преди срещата с нея той се прекръсти и промълви някаква молитва. За първи път попадах на човек, способен да стресне отец Бронц.
Не знам колко време измина, защото твърде дългите дни и нощи на Лилит си правеха неприятни шегички с и без това слабата ми способност да се ориентирам без часовник. Все пак стигнахме до лагера на новата ни домакиня — беше в джунглата и не приличаше на нищо познато ми от именията. Къщите не бяха видоизменени дървета „бунти“, а представляваха здрави постройки от дебели греди и подобни на бамбук растения, а острите покриви бяха застлани със снопове сено. Подредбата също ми се стори чудновата — тринадесет такива „къщи“ в широк кръг около разчистено пространство, насред което имаше яма, голямо огнище (явно си готвеха общо) и каменен градеж, подобен на древно капище. Жителите на селото май предпочитаха тъмнината. Оживено се занимаваха със своите си работи, когато дойдохме, и аз веднага забелязах, че са доста повече, отколкото бях очаквал. Може би над шестдесет, при това само жени. Очевидното отсъствие на представители на мъжкия пол отново събуди тревогите ми.