Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
— Бронц, колко жени е събрала в селото?
Той си почиваше със затворени очи и ми се стори, че е заспал. Но след секунда промърмори:
— Тринадесет пъти по тринадесет. Че как иначе?
Значи бяха сто шестдесет и девет. При това подбрани грижливо от предводителка, знаеща отлично какво търси. Всички са проявили могъща дива дарба и с малко помощ от химията дремещите заложби могат отново да се събудят. И всички са свирепо предани на своята кралица, заместила майките им…
— Това изобщо не е никакъв идиотски култ към Сатаната — обобщих гласно. — Сумико О’Хигинс създава ядрото на бунтовническа армия.
— Чак сега ли го проумя? — измърмори сънливо отец Бронц.
Внезапната ми проява на досетливост никак не ме ободри. Сериозно се съмнявах дали светът, оформен по вкуса на главната магьосница, ще ми хареса повече от този на Марек Крийгън. Чудех се за какво ли престъпление бяха пратили тук кралицата на вещиците. Явно не ще да е било безобидно.
Щом слънцето се показа над хоризонта, всички жени се събраха за тържествен обред, който се състоеше главно от проклятия към светилото, прогонило прекрасната нощ, и молби към Сатаната за подкрепа в предстоящата битка. Над разпаления огън се мъдреше котел от гигантска издълбана кратуна, в който вреше и съскаше гъста течност.
След утринната „молитва“ всяка се доближаваше до котела, гребваше с грубо издялан черпак от горещото вонливо питие и отпиваше. Чувствах се ненужен и безпомощен, исках и аз да глътна от отварата, но отец Бронц не даде дори да продумам за това.
— Сумико твърди, че тази гадост ще си направи лоша шега с нервната ти система. Не знам дали да й вярвам, но не забравяй, че тук сме гости. Стой настрана и гледай какво става. Не им се мотай в краката! Имат копия, отровни стрели, лъкове и дори арбалети. Сега задължението ти е просто да се опазиш. Ако те убият случайно, значи напразно сме се бъхтили.
Опитах се да споря, но логиката му беше необорима. Влязох в колибата, където бе останала само Тай, и я погледнах.
Тя изстена, обърна се и отвори очи. Позна ме.
— Здрасти — каза немощно.
— Ти си здрасти — отвърнах, ухилен до уши. — Знаеш ли къде се намираш?
Тай се опита да стане, не успя от първия път, но все пак се надигна.
— Горе-долу. Беше нещо като сън, ама съвсем смахнат. Спах си непробудно и знаех, че е така, но чувах и виждах каквото ставаше. Не ми се струваше истинско. — Тя се поколеба, погледна ме сериозно и озадачено. — Кал, всичко беше вярно, нали? Ама съвсем всичко? Оня страшен доктор, гадната стая, после ти ме спаси, видях отец Бронц и вещиците… Те наистина ли са вещици?
Кимнах.
— Нещо такова. Поне си мислят, че са.
Тя се взря в мен, а аз си казах, че никога досега не съм виждал такова лице.
— Могъл си да се измъкнеш съвсем лесно, но взе и мен — прошепна момичето. Гласът й потрепна: — О, Кал, прегърни ме! Моля те!
Доближих и леко я притиснах към себе си, ала тя ме обви с ръце, прегърна ме и ме целуна с цялата сила, която й беше останала. Изведнъж се задъха, в очите й изскочиха сълзи.
— Обичам те, Кал! — изхълца след миг и пак се вкопчи в мен.
Гледах я доста сепнато, понеже не проумявах нито нейната постъпка, нито собствените си чувства.
— И аз… и аз те обичам, мъничката ми.
С изумление разбрах, че колкото и да беше невероятно, казвах истината.
Селото изглеждаше като изоставено. Виждах само димящите останки от огъня и празния котел. Никакъв признак на живот, освен струящата наоколо вечна гълчава на насекомите.
После и тези звуци изчезнаха.
Беше призрачно, недействително. За миг се уплаших да не съм оглушал, толкова звънтяща тишина не бе ме обгръщала досега на тази планета. Никакво шумолене, дори най-слабото. Сякаш и вятърът стихна.
Внезапно от всички страни се раздадоха ужасно гръмки, пронизителни и скърцащи писъци. Вятърът налетя, зашиба дърветата. Останах в колибата, защото съзнавах, че нищичко не мога да направя, но исках да видя онова, което би се открило пред очите ми. Щом обясних набързо на Тай какво става, тя превъзмогна слабостта си и понечи да излезе навън, а когато се възпротивих да стои толкова близо до входа, каза, че и аз съм твърде удобна мишена. Отстъпих и двамата занадничахме по-предпазливо.