Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Отново насочих цялото си внимание към тези… вещици. Казах си, че ако отхвърля култовите заблуди, мръсния етикет „диваци“ и всички други безсмислици, оставаше фактът, че тяхната предводителка имаше сила, чиито граници никой не познава. Бронц спомена, че би могла да се равнява на Крийгън, ако е минала през обучението. Но аз вече знаех, че дори необуздана, такава дарба беше способна да се отприщи със страшен размах от екстремни чувства и особено от омразата. А Сумико О’Хигинс ненавиждаше Зийс, защото там беше доктор Пон и докторът бе сторил зло на Тай — сиреч на една жена.
Другите… дори да приличаха на пешки, дали външността им не лъжеше? Май нещо пропусках. Току-виж Сатаната, княз на мрака и какво ли не още, наистина бе пипал тук. Все нещо трябваше да пази тази примамлива мишена от набезите на околните имения. При това толкова сигурно, че О’Хигинс не се поколеба да доведе на срещата най-силните си помощнички, без да се тревожи за селото.
С наближаването на утрото ставах все по-неспокоен. Сумико и отец Бронц цяла нощ крояха планове (човек трудно би си представил по-нелепа двойка съзаклятници), но накрая свещеникът излезе от колибата и дойде при мен.
— Изглеждаш съсипан — веднага отбеляза той.
— И вие май не горите от ентусиазъм — отвърнах намусено. — Нима очаквате да спя, когато ни предстои такова нещо?
Бронц се отпусна тежко на земята.
— Имам нужда от силен чай, за да се ободря — промърмори под нос. — Да, трябва да призная, че тази жена не се занимава с детски игрички. Не знам ще постигне ли нещо, но ако успее, ще бъде почти революция. Да, истинска революция!
Зяпнах го.
— Хайде де, изплюйте камъчето най-после!
— Помниш ли какво си говорихме за равновесието на Лилит? Сумико като че е напипала нещо, което нарушава това равновесие, поне донякъде.
Смръщих се недоумяващо.
— И какво е то?
— Виждаш ли тези жени? До една са девствени, ако щеш вярвай, поне спрямо мъжете. Всички са проявили дива дарба в началото на пубертета, но след това повечето са си останали пешки, защото смущенията отминали за около година.
— Ха, само не ми разправяйте, че и О’Хигинс е непорочна девица! — прихнах аз.
Той също се засмя.
— Трудно е да се каже по такъв начин. Но се съмнявам някога да е лягала с мъж, ако за това си мислиш, понеже май само тези връзки могат да попречат на нейните занимания. Не знам каква част от истината се крие в легендите, че девиците били по-вещи в магическите тайни, но твърдението изглежда вярно, поне за Лилит. Вероятно в организмите на тези жени настъпват някакви малки биохимически промени. Не знам. Сумико стигнала до идеята, след като дълго търсила такива момичета сред диваците. Може и да е побъркана, но в никакъв случай не е глупава. Някога била блестяща биохимичка във Външния свят, така че внимавай да не я подцениш заради сегашните й лудории. Както и да е. Щом я стоварили на Лилит, не останала дълго при пешките. Сприхава е. Веднъж така побесняла, че не само опекла с поглед своя надзирател, но най-спокойно се махнала от имението и по пътя искряла като фойерверк от силата според разказите на очевидци. Осакатявала или направо убивала всеки, понечил да й се изпречи.
— Без да е пила от онзи стимулатор?! — възкликнах изумено.
— Нито капка. Вече ти е ясно защо те предупредих. Сетне доста време се размотавала из пустошта, преди изобщо да научи, че съществува такова растение. Но тя се е занимавала не само с биохимия, Кал, разбира и от ботаника. Трудила се месеци, докато научи всичко за стимулатора и измисли свои начини да го извлича от растението. Как се е справила без уреди, без лаборатория и дори без минималните удобства, които дава едно имение, едва ли ще схванем някога. Допускам, че волята и инатът й са били предостатъчни. Е, не е същата пречистена, приятна настойка, каквато сме пили ти и аз, но върши работа. Привлякла всички тези жени, когато били съвсем млади, като ги избирала само по проявленията на дивата дарба… подозирам, че са имали значение и сексуалните им предпочитания. За кратко може да упои всяка магьосница тук и да пробуди отново някогашната й сила. Твърде умело използва вярата и ритуалната дисциплина на сатанинския култ, за да оформя и насочва… — Свещеникът въздъхна. — Въобще, мисля си, че след час-два старото приятелче Артур ще се сблъска с жестока изненада.
Прецених внимателно току-що наученото и почувствах как надеждата ми понадига глава, а постепенно прозирах и по-дълбокия смисъл на нещата.
Пешките изобщо не се отличаваха със сдържаност в секса — Тай например никога не би станала вещица като тези тук, но ако О’Хигинс наистина имаше това, с което се хвалеше, все едно бе донесла термоядрена бомба на Лилит.