Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
— От светлина към тъма, чрез знание към вечно тържество! — пропя О’Хигинс и всичко свърши отведнъж, като по безмълвен сигнал.
Жените до една се олюляваха с вид на изтощени от тежка работа хора.
Но предводителката им се овладя почти веднага, застана до неподвижната Тай и докосна главата й. Кимна сама на себе си и нареди да отнесат момичето в една от колибите наблизо. След това, преди още да са изпълнили заповедта й, тя тръгна към нас.
— Е, Бронц, виждаш, че твоите хора за нищо не ги бива.
Свещеникът вдигна рамене.
— Направи ли необходимото?
— Само каквото можах — призна Сумико, — но вече ти казах, че оня касапин е твърде ловък хитрец. Все пак момичето ще бъде добре поне за известно време, дори по-добре отпреди, защото се наложи да заобиколя много от центровете, които Пон е блокирал и да създам успоредни нервни връзки. Вероятно те няма да се съхранят за дълго. Обаче хлапето ще изпитва прилив на енергия, ще й се струва, че може да събаря планини. Всъщност ще бъде твърде слаба, докато не закрепне с упражнения и богата храна. Боя се, че моята интервенция не решава проблема окончателно.
— Искате да кажете — побързах да се намеся, — че след време пак ще изпадне в същото състояние?
Тя кимна.
— Спомни си как е устроена системата тук! Микробите се придържат към твърда схема кое е нормално и кое не е. А надарените със сила хора успяват да ги убедят, че искат да направят нещо друго. Точно така е постъпил и Пон. Нейните микроорганизми се стремят да я върнат в предишното състояние, защото са били заблудени, че то е нормалното. Заобиколих блокираните центрове, като стимулирах части от мозъка, които почти при всички хора изобщо не се използват, но дребосъците в нея ще приемат моята намеса като рана, все едно момичето има счупена ръка. Ще се втурнат да премахнат вредата. Все някога ще срутят поставените от мен прегради. Само експерт по мозъчни процеси, при това силен поне колкото Пон, може да я излекува докрай. Мисля, че такъв човек ще се справи за броени минути.
Намръщих се.
— И докога ще е… будна?
Тя ми отвърна с подобна на моята гримаса.
— Няколко дни, може би седмица. Не повече. Промените ще бъдат бавни, така че не мога да предвидя точно.
Изпъшках от безсилна ярост.
— Тогава каква полза имаше от всичко, да го вземат мътните! Кой ще успее да я излекува през тези няколко дни?
Тя ме изгледа учудено.
— Наистина ли те е грижа? За някаква си дребна женичка?
— Да, той действително държи на нея — вметна Бронц и ме избави от неудобството да се заям с нашата домакиня.
— Би могъл да избяга доста по-лесно от Зийс, ако не я беше взел със себе си. А вместо това я е мъкнал навсякъде, хранил я, чистил я… и каквото още се сетиш.
Тя отново впи поглед в очите ми и аз долових, че за първи път ме гледа като човешко същество.
— Щом си толкова привързан — промълви замислено, — вероятно ще успеем да направим нещо. Само за едно място съм сигурна, обаче е твърде далеч оттук.
— Имението Моуб — добави отец Бронц. — И аз това си помислих. Сумико, та дотам има над четири хиляди километра! В името Божие, как да стигнем в Моуб за по-малко от година? Да не говорим, че и Тремон трябва да си довърши обучението.
Тя се ухили гадно.
— Не в името Божие, попче. Мисля, че отговорът е очевиден — ще летим. Един безил може да измине по триста, дори четиристотин километра на нощ, а през деня да си почива. Значи ще ни стигнат и десетина дни. Е, това по-разумно ли е според тебе?
— Безили! — изпръхтя свещеникът. — Че откога имаш от тези опитомени твари, при това научени да носят и пътници?
— Нямам… все още — отвърна Сумико. — Обаче ми хрумна, че щом ни трябват, ще ги получим лесно с любезната помощ на имението Зийс.
Направо подскочих.
— Какво!
Тя вдигна рамене.
— Попче, или ти си се издал с нещо, или той не е внимавал достатъчно. Няма значение. И в момента сме частично обкръжени от войски на Зийс. Очаквам да ни нападнат при изгрев-слънце, за да виждат какво правят.
Завъртях глава и нервно се помъчих да зърна нещо в нощта. Но след малко разбрах, че и двамата не се тревожат особено за нововъзникналата опасност. Това само засили подозренията ми.