Смърт заради смъртта

За сметка на това, когато Вадик се прибираше от училище, майка му обикновено си беше вкъщи. Но това далеч не означаваше, че като хилядите други майки с деца ученици се втурваше към него с въпроси за уроците и оценките и го слагаше да обядва. Нищо подобно. Тя седеше в кухнята и нещо бързо печаташе на машината, без да вади от устата си цигарата, а на своя прибрал се от училище син гледаше като на досадна пречка за творческия й процес. И през ум не й минаваше да прекрати работата си, за да освободи кухненската маса и да нахрани детето. Не, защо? Момчето е израснало съвсем самостоятелно, то може тихичко, без да пречи на майка си, да си стопли яденето и да го занесе в своята стая, после да се върне и стъпвайки на пръсти, да измие чинията и да я сложи на мястото й.

Оценките на сина й също не я интересуваха. Има ли значение какво са му писали в бележника? Само да е здрав и да не се шляе из входовете с лоши приятели. Някъде докъм трети клас Вадик наивно се опитваше да обсъжда с майка си своите училищни проблеми и впечатления, показваше й бележника си с отличните оценки, хвалеше се с успехите си в часовете по рисуване и трудово обучение. Наистина имаше златни ръце и изработените от Вадик Бойцов забавни играчки и украшения година след година заемаха централно място в училищните изложби и печелеха награди. Но майка му, кой знае защо, не обръщаше внимание и на това.

Вадик изобщо не можеше да я разбере и затова тя си остана за него загадъчна като омагьосана принцеса, превърната от злата магьосница в нервна и странна истеричка. Веднъж Вадик се събуди през нощта и чу отчаяни ридания откъм банята. Той уплашено изтича в стаята на родителите си. Баща му лежеше и пушеше, без да пали лампата.

— Татко, какво се е случило? — попита момчето.

— Нищо, синко, всичко е наред — спокойно отговори баща му, сякаш не се бе случило нищо особено.

— Защо мама плаче? Скарахте ли се?

— Не, синко, какво говориш? Нали знаеш, че с майка ти никога не се караме. Просто нещо й е домъчняло и отиде в банята да си поплаче. Нищо страшно, това често се случва с жените.

Баща му каза истината, те с майка му никога не се караха. В реалния живот всичко ставаше така: майка му правеше истерични сцени, като явно провокираше баща му да отвърне с нападки, които биха могли да раздухат скандал и тогава вече тя на воля да покрещи, да поплаче, дори, ако има късмет, да строши две-три чинии, да си изпусне парата, да отхвърли напрежението. Но баща му нито веднъж, доколкото си спомняше Вадим, не се поддаде на провокациите й. Това изкарваше майка му от кожата й, но колкото и да е странно, тя самата не го разбираше. Ситуацията се разиграваше всеки път по един и същ класически сценарий.