Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Дните си минаваха един след друг. Вано идваше всеки ден и обсъждаха с Доцента резултатите. Вано отнасяше протоколите от опитите, които Доцента педантично водеше.
— Разбираш ли, кой знае защо всеки път получавам кристално вещество — нервничеше Ветров. — А нали изходният материал беше течност.
— Опитай още веднъж — отговаряше Вано.
„Докога ще опитва? — тъгуваше Наташка. — Докато мине целият ми живот?“
Изглежда, безкрайните опити дотегнаха на някой главен в тази работа, защото преди два дни (Наташка чу това ясно) Вано заповяда да се пречистят кристалите за изпитване. За днес. Доцента два дни въртя магии в кухнята, като съвсем измъчи бедната Наташка. Ту му приготви купища лед, ту веднага му донеси филтърна хартия. Да се продъни вдън земя дано, Доцента му неден! Обаче Наташка сама се увлече от процеса и очакваше неизвестните изпитания. Все пак някакво разнообразие беше.
Обаче тя не успя да види нищо. През деня дойде Вано с някаква горила. Вано, като й се усмихваше радостно, каза, че за безупречната си работа Наташка получава за награда карта за уикенд в някакъв санаториум.
— За почивните дни, Брошчице! Ще се попечеш на слънце, ще поплуваш, че съвсем те измъчихме, бедничката ми!
— С теб ли? — размечта се глупачката.
— Не — тъжно отговори Вано. — Бих се радвал, но не мога — работа. А с теб ще дойде Славик — кимна той към горилата. — Ще те пази и ще те развлича. Е, радваш ли се?
Не можеше да се каже, че компанията на Славик изкушава Наташка, но какво да се прави? Дори лошата почивка все пак е за предпочитане пред работата. При това тя наистина беше изморена безбожно. И мисълта за пясъчния плаж и топлото езеро примири Наташка с кратката раздяла.
Горилата галантно настани момичето в беемве, Ванечка й помаха с ръка и колата се скри зад завоя. Вано се върна при Игор.
Вечерта в апартамента-лаборатория дойдоха няколко души наведнъж. Две „мутри“ с бръснати глави вкараха в апартамента подплашен, треперещ човечец. Освен тях дойде солиден рижав господин малко над четиридесетте. Той се ръкува с Ветров, но не съобщи името си.
— Ама вие какво бе, момчета? — като трепереше и едва изговаряше думите, каза човечецът. — Мен ми трябва само една доза и толкоз.
Той страхливо се озърташе.
— Ще си получиш дозата, чичка! — говореше единият здравеняк, стиснал в желязна хватка човечеца.
Игор чу този разговор от кухнята, където го заведе рижият мъж, който подробно разпитваше за хода на експериментите.
— Какво му правят? — изплашено попита Игор, като кимна към хола.
— Нищо, нищо, не се отвличайте, колега. А как проведохте вторичната кристализация?
Игор подробно започна да обяснява.
В това време в хола ставаше следното: Вано отвори малко пакетче с кристално вещество, изсипа няколко кристалчета в малка мерна епруветка и добави изварена вода. Веществото се разтвори, като придаде на течността леко жълтеникав цвят. После младежът извади спринцовка за еднократна употреба и като помисли, всмука половин кубик от разтвора. Устата на човечеца беше превързана с кърпа и той се тресеше ситно в ръцете на „мутрата“. Втората горила нави ръкава на мръсната му риза и оголи кльощавата ръка на човечеца, цялата в сини кръвонасядания, после я пристегна над лакътя с гумен маркуч. Вано делово огледа ръката, намръщи се, най-после намери подходящо място на вената и забоде иглата. Разпуснаха гумения маркуч. Течността се вля в синята вена. Няколко секунди в стаята цареше абсолютна тишина. „Мутрата“ пусна човечеца от ръцете си. На прага на стаята стоеше Сергей Николаевич. Всички наблюдаваха внимателно човечеца. Той също седеше мирно и се вслушваше в себе си. След минута лицето му порозовя, очите му заблестяха. Той радостно огледа околните.