Дясната ръка на Бога

— И не започвай с приказките за чест, прошка и жертва! — изръмжа Лийт. — Ти винаги си намираш оправдание за въздигнатите си дела. Двеста души са мъртви, Хал.

По лицето на сакатия пробяга измъчено изражение, може би породено от някакви съмнения. Лийт се опиваше от гледката.

— Не мислех, че би сторил подобно нещо. Но дори и така, беше правилно да му дадем шанс. — Но Лийт беше убеден, че зад тези думи на Хал е съзрял несигурност.

— Не е било правилно. Не е заслужавал шанс. Никога не може да е правилно да предоставяш някому възможност да убива още невинни. Ти дори не ме попита как са умрели. Не те ли е грижа?

— Мислех, че говориш за Битката при четирите палати — отвърна Хал. — Нещо друго… нещо друго ли има?

— Току-що — отвърна уморено Лийт. — По някакъв начин е наводнил Пиниона, избивайки останалите предатели и кой знае още колко. Хал, те са умрели, задавени от екскрементите на Инструър. Нагълтали са се с фекалии, защото ти си предоставил шанс на Аркоса на Немохайм. Защото си искал да покажеш на всички колко си непокварен и чист.

Двамата се намираха на около крачка един от друг. Думите на Лийт излитаха като стрели, а яростта им беше толкова силна, че свеждаше до незначителност околния свят.

— Ръцете ти са омърсени. Все едно ти си натиснал главите им в мръсотията. Двеста живота секнаха заради гордостта ти.

Той не можеше да повярва на очите си — мълчаливи сълзи започнаха да се стичат по лицето на брат му. Частица от Лийт се радваше на гледката.

Нечий глас разкъса мига им на болка.

— Лийт! Лийт! Какво правиш? — Гласът на майка му.

— Не се мотай, момче — долетя друг глас, глас, който някога го бе ужасявал, но сега нямаше власт над него. — Трябва да се срещаш с предводители, да преглеждаш армия. Нямаш време за подобни неща.

Без да се обръща, Лийт махна с ръка по посока на гласовете зад себе си. Не видя синкавия пламък, бликнал от Стрелата и накарал родителите и съселяните му да се отдръпнат.

— Не прави това, Лийт — предупреди го гласът на баща му.

— Щом искате да останете, нека бъде така — каза Лийт. — Това, което имам да кажа, трябва да бъде изречено пред свидетели.

Сега той се обърна към тях и забеляза, че хауфутът отупва прегорената си роба.

— Обвинявам Хал в заговорничене в името на Рушителя — изрече бавно и отчетливо младежът. Думите отново се сдобиха със собствен живот, отсичайки двамата от останалия свят. — Той не само бе сключил съюз с Аркоса на Немохайм, а и настояваше за приятелство с изменника начело на Строукс. Освен това направи пионка от брудуонския воин. С каква цел, Хал?

— Какво говориш, Лийт? — провикна се гневно Манум.

— Каквото и да е, трябва да бъде казано — изръмжа фермерът, изненадвайки останалите. — Лично аз бих искал да чуя отговора на този въпрос. По време на пътуването често се чудех за Хал Манумсен.