Годината на Кобрата [bg]

Изпаднах в нещо като транс, почти не усещах засилващото се слънце и първата щипеща жега на деня. Замислих се за съкровището си. Сетих се за търговците в Мемфис и Делтата, с които имах тайно споразумение. Джарка се качи и попита дали ще ходя в града. Прошепна нещо за Пентжу, но аз не го слушах. Погледна ме някак странно и замина. Слугите донесоха храна и кани леденостудена вода. Децата изтичаха в градината да играят, гонеха се около Езерото на чистотата. Мерт и Набила, заедно с помощничките си, се присъединиха към тях. Някой беше донесъл торба от финия златен прашец, който се хвърля на процесии. Децата гонеха Мерт и Набила и хвърляха шепи от него по главите им. Загледах се в тази сцена на домашно доволство и се запитах още колко ще продължи.

По-късно Набила се качи при мен, придружавана от слуга, който носеше ветрилото и слънчобрана й. Не беше преоблякла робата си, но бе сложила тънък мрежест шал със сребърни пискюли срещу слънцето. Каза, че искала да пообиколи пазарите из града, и преди да попитам, посочи слугата, който бе преметнал кожен колан през рамо, и обяви, че има достатъчно сребърни дебени и златни уни. Целуна ме леко по устните, очите й бяха очертани с черно и изпълнени с живот. Беше нервна, но аз бях прекалено разсеян да забележа. Отиде до стълбите, после се обърна, погледна ме и се усмихна. Красив жест! Помислих си, че ще се върне отново, но тя поклати глава, сякаш говорейки на себе си, и слезе. Чух топуркането на обутите й в сандали крака, дърдоренето на слугата, после всичко замря.

Тогава за последен път видях Набила, моята красива съпруга само от няколко месеца. Претърсих всичко. Подкупих когото можах, другаде умолявах. Понякога заплашвах, но никой не знаеше къде е. Само Ай и Нахтимин знаеха истината и я занесоха в гроба си заедно с останалите ужасяващи тайни на жестоката им битка за власт.

Винаги съм си мислил за онзи ден като време на тишината, на тайнствен ужас и скрита опасност, но отначало беше толкова тихо. Останах на покрива. Един слуга донесе слънчобран, после и втори за подносите с плодове. Пих прекалено много и се събудих с подпухнали очи и език. Къщата и градината бяха смълчани. Децата бяха се прибрали на хладно. Чуваха се единствено крясъкът на някаква птица, непрестанното жужене на насекомите, а после и виковете на слугите, които тичаха към една от страничните порти. Грабнах бойния си колан, закопчах го и се затичах тромаво по стълбите. Джарка вече беше в приемната. Беше преобърнал една маса и стол и крачеше напред-назад, като сочеше покрития в прах Собек.