Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Безбожникът [bg]

Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:

След битката при Граник, когато разбива войската на Дарий Трети, Александър Македонски кръстосва Запада на Персийската империя като гладен хищник. Градовете падат един след друг в негова власт. Но когато Александър навлиза в току що завоявания Ефес победният ход на кампанията му е застрашена от поредица от убийства. Загиват видни граждани на Ефес, носят се всевъзможни слухове, има опасност да бъде опетнено името на младия цар, които е обещал да въведе ред и законност в разкъсания от партийни борби град. Най-вероятният извършител на убийствата е загадъчен персийски шпионин, известен само под прозвището “Кентавъра”.
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 125
Перейти на страницу:

— Къде беше трупът на Сократ?

Теламон я преведе около статуята и посочи каменния под близо до задната врата.

— Точно тук!

Лекарят се върна и се загледа в сребърната ваза, която стоеше отново на плочата си. Предположи, че е поне на сто години, но явно бе лъскана непрекъснато от жреците.

— А това — промърмори той — ми напомня на нещо.

Той влезе в галерията и повика Калистен.

— Къде е къщата на жреца?

— Вратата е закована с дъски, защото беше ограбена — отвърна Калистен. — Ела, ще ти покажа.

Той ги поведе надолу по стълбите и по тясна алея. В края й се намираше дома на жреца, защитен от висока тухлена стена; портата висеше накриво. Павираният двор зад нея беше обсипан с отломки от дърво и счупени глинени съдове. Фонтанът беше разбит и водата бликаше от покритите с кал тръби. По външните стени се виждаха черни петна от пожар. Растенията, обвивали стената, които някога бяха придавали уютен вид на двора, сега бяха изтръгнати и изгорени. Предната врата беше закована с греди. Калистен извади меча си и ги разсече. Теламон и Касандра влязоха вътре. Посрещна ги нова сцена на разрушение — настланият с плочки под беше разкопан, а стените — обгорели.

— Всичко беше изнесено — отбеляза Калистен. — Плячкосали са каквото са могли.

Теламон влезе в кухнята; съдовете бяха разбити или откраднати, малката печка — катурната на една страна. В голямата стая цареше същата разруха. Лекарят забеляза някаква рисунка на отсрещната стена и се приближи към нея — макар и засегната от огъня, тя беше запазила цветовете си.

— Това е карта на вътрешността на храма — каза той. — Виж, ето ги колоните, каменната плоча, огнения кръг, сребърната ваза.

— А какво е това?

Касандра сочеше мястото, където бяха изрисувани тъмните ниши на храма. Теламон се взря по-внимателно. Между две колони различи тъмна фигура — получовек-полукон.

— Кентавърът! — възкликна той. — Чудя се какво ли означава това. Какво символизира?

Канеше се да продължи, когато звук на рог прониза тишината.

Девета глава

„Апелес нарисувал портрет на Александър на кон, но рисунката на коня не се харесала на царя.“

Квинт Курций Руф, „История на Александър Велики“
Книга 2, глава 4

Гледката пред къщата замая Теламон. Не знаеше дали да се удивлява или да се разсмее на глас. Една жена — същинска планина от преливаща плът — вървеше или по-скоро се клатушкаше по пътеката. Тя му заприлича на издута жаба. От набраната й рокля на талази се носеше тежко ухание, а дрънченето на накитите по шията, китките и глезените й обявяваше тържествено, че това е Базилея, Царицата на Моав. Беше облечена в разкошна многоцветна роба. Тъмносиня колосана кърпа покриваше раменете й, блестяща огърлица от халцедон обвиваше месестата й шия. Многобройните гънки на брадичката й подскачаха върху накита, а очите й почти не се виждаха, потънали в тлъстини. Тя беше присвила устни, сякаш устата й беше пълна с оцет и се канеше да го изплюе. Креташе към Теламон на високите си токове, с мухогонка в едната ръка и малък слънчобран в другата. Придружителите й бяха също толкова странни. От обръснатите си глави до пръстите на краката те бяха покрити със сребърна боя, заедно с набедрениците и сандалите — само очите и устните им не бяха боядисани. Двама бяха въоръжени с тояги и мечове, други носеха големи розови ветрила, които размахваха около господарката си, разпращайки уханието й на всички страни. Най-отпред вървеше едно джудже и размахваше звънче. Носеше броня като на гръцки хоплит, макар че тя и фустанелата бяха розови, както и гребенът от конска грива на шлема, който носеше под мишница.

— Направете път — крещеше то — на Базилея, Царицата на Моав.

Калистен се опита да сподави смеха си, но не успя и се върна обратно в къщата с тресящи се рамене. Касандра също каза, че е забравила нещо и побягна навътре. Теламон прехапа устни. Странната процесия спря пред него. Джуджето го ощипа по коляното.

— Ти ли си онзи, който е пратил да повикат господарката ми?

Лекарят се наведе и го вдигна: джуджето изпусна шлема си и закрещя, ритайки във въздуха.

— Аз съм онзи — отвърна Теламон, остави го на земята и се поклони на Базилея. Проницателните й очи, които приличаха на две черни точки, се присвиха от удоволствие, устните й се разтвориха и разкриха облечени в злато зъби.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)