![Том 5 (Исторически драми) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/2/tom-5-istoricheski-drami-bg-download.jpg)
Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
РИЧАРД
На всяка крачка аз ще стена дваж
и тъй ще е еднакъв пътят наш.
Но стига сме ухажвали скръбта —
със нея в брак ще бъдем до смъртта.
Запушили устата си, ний нямо
да разменим сърца с целувки само: —
със тази тук ти давам свойто аз,
а твойто във замяна взимам с таз.
КРАЛИЦАТА
Не, дай ми мойто! Ще е тирания
да взема твойто и да го убия,
а свойто права съм да удуша
така, със стон, изтръгнат от душа!
РИЧАРД
Скръбта си глезим с тези думи леки.
Отново сбогом и прости навеки!
Излизат в различни страни.
Втора сцена
В дома на Йорк.
Влизат Йорк и Дукеса Йорк.
ДУКЕСАТА
Съпруже мой, когато преди малко
плачът прекъсна те, ти обеща ми
докрай да ми разкажеш как са влезли
двамината ни племенници в Лондон.
ЙОРК
Къде бях спрял?
ДУКЕСАТА
На туй печално място,
където от прозорци и балкони
народът груб обсипвал с прах и смет
главата на крал Ричард.
ЙОРК
И така,
тъй както казах, Болинбрук, възседнал
немирен кон, познаващ сякаш своя
честолюбив ездач, с тържествен ход
прошества през града, докато всички
крещяха: „Да живее Болинбрук!“
Като че ли прозорците сами
приветстваха го — толкова лица
на стари и на млади се тълпяха
във рамките им, жадни да го зърнат;
стените, украсени със килими,
със багри сякаш викаха към него:
„Исус да те закриля, Болинбрук!“;
а гологлав, наляво и надясно
той кланяше се в отговор по-ниско
от шията на гордия си кон
и, казвайки: „Благодаря, земляци!“,
нататък отминаваше спокоен.
ДУКЕСАТА
А Ричард какво правеше, горкият?
ЙОРК
Ти знаеш, във театъра когато
напусне сцената любим актьор,
как следващият гледан е с прозявки
и слушан вяло; точно тъй и даже
със повече презрение народът
посрещна злополучния ни Ричард.
Не му извика никой: „Да живее!“,
с „Добре дошъл!“ не го приветства никой,
а всички хвърляха върху му пепел,
която той отърсваше от свойта
помазана глава, така красиво
усмихващ се през сълзи — във борба
между смирение и тежка болка, —
че ако Бог не беше вкаменил
за свои цели хорските сърца,
дори най-варварското между тях
се би смилило. Ала пред небето,
което в тези случки има роля,
смирено трябва да прегънем воля:
на Болинбрук аз свят обет съм дал
и той е пълновластният ми крал!
Влиза Омърл.
ДУКЕСАТА
Омърл пристига!
ЙОРК
Беше той Омърл,
но вече зарад дружбата си с Ричард
лишен е от таз титла и от днеска
за теб ще е граф Рътланд73. В Парламента
гарант му станах аз, че ще е предан
към личността на новия ни крал.
ДУКЕСАТА
Добре дошъл, мой сине! Разкажи ни
кои са теменужките, които
красят деня на новата ни пролет?
ОМЪРЛ
Не зная и не искам да ги зная!
Не ми се ще сред тях да бъда, майко!
ЙОРК
Внимавай с пролетта, че току-виж,
те срязали, преди да разцъфтиш!
Във Оксфорд как е? Ще се състоят ли
турнирите и празненствата там?
ОМЪРЛ
Доколкото известно ми е — да.
ЙОРК
73
„… за теб ще е граф Рътланд“ — Омърл значи е понижен от дук на граф.