Бавачката на ангели [bg]

Патрик се приближи задъхан към входната врата. Къщата беше живописно разположена върху едно възвишение до морето и той нарочно бе паркирал колата при Брандпаркен, за да могат да се разходят до горе. Сега обаче се подразни, че след изкачването по криволичещия път той самият пуфтеше като духало, докато Йоста, изглежда, нямаше такива проблеми.

– Ехо? – викна Патрик през отворената врата.

Това не беше необичайно лятно време. Всички оставяха вратите и прозорците си отворени, а вместо да чукат или звънят, гостите викаха.

Отвътре се появи жена със слънчеви очила и шапка и някакъв вид шарена, вееща се туника. Въпреки горещината, жената носеше тънки ръкавици.

– Да? – попита тя с интонация, която подсказваше, че би предпочела да се завърне към заниманията си, вместо да говори с тях.

– От полицията в Танум сме. Търсим Леон Кройц.

– Това е мъжът ми. Казвам се Ия Кройц – каза тя и без да сваля ръкавиците си, протегна ръка, за да се здрависа с тях. – Седнали сме да обядваме.

Ия очевидно смяташе, че Патрик и Йоста ги безпокоят. Двамата си размениха многозначителен поглед. Ако Леон беше също толкова резервиран, колкото жена си, посещението им тук можеше да се окаже предизвикателство. Последваха я на верандата, където мъж в инвалидна количка седеше до масата.

– Имаме гости. Полицията.

Мъжът кимна и ги погледна без изненада в очите.

– Седнете. Просто хапваме малко салата. Съпругата ми предпочита този вид храна.

Леон се усмихна криво.

– Съпругът ми би предпочел да прескочи обяда и вместо това да запали цигара – каза Ия и седна на мястото си, след което разстла салфетка върху коленете си.

– Ще ви пречи ли, ако продължа да се храня?

Патрик показа с жест, че Ия може спокойно да дъвче салатата си, докато те разговарят с Леон.

– Предполагам, че сте тук, за да говорим за Вальо?

Леон беше прекратил обяда си и ръцете му лежаха отпуснати в скута. Една оса кацна върху парче пилешко в чинията му, но той я остави да се храни необезпокоявана.

– Да, така е.

– Какво всъщност се случва там? Носят се какви ли не слухове.

– Направихме някои открития – каза Патрик уклончиво. – Наскоро ли се върнахте във Фелбака?

Патрик се вгледа в лицето на Леон. Едната му страна беше гладка и без следи от наранявания, а другата беше цялата в белези и ъгълчето на устата се извиваше във възходяща крива, която разкриваше редицата зъби отдолу.

– Купихме къщата преди няколко дни и се нанесохме вчера – отговори Леон.

– Защо се върна след толкова много години? – попита Йоста.