Тръстиковият път [bg]

Клекнах и побутнах с химикалката си кафеникава люспа кръв върху линолеума. Тя се разсипа на ситни парченца. Избърсах химикалката с книжна кърпичка, после я прибрах и попих с ръкав потта от челото си.

Не исках нищо друго, освен да изляза на чист въздух под сенките на дърветата, по-далече от тази миризма, с която Вейчъл Кармауч сякаш бе напоил пода при смъртта си. Може би трябваше да престана да смятам Пейшън и Лети Лабиш за жертви. Опитах да се убедя, че понякога е необходима повече смелост, за да обърнеш гръб на чуждата мъка, отколкото да участваш в нея.

Усетих студен полъх откъм пода. Наведох очи и през дупка в линолеума и прогнилите дъски видях под къщата локва, в която се къпеха няколко червеношийки. Разбрах, че не са влизали през комина. Но не птичките привлякоха вниманието ми. По една от бетонните подпори видях оранжеви ивици от протекла ръжда.

Излязох навън, легнах по корем и пропълзях под къщата. На метър от задната стена стърчеше сърп за плевели, забит между подпората и една от гредите на пода. Издърпах го и пролазих обратно. Късата дървена дръжка беше запазена, но ръждивото острие приличаше на дантела.

Пуснах сърпа с дръжката надолу в найлонов плик и почуках на вратата на Пейшън.

— Това е оръжието, от което е плискала кръв по стените и тавана — казах аз, когато Пейшън застана на прага. — Лети е удряла с кирка, а ти си използвала сърпа.

— На мен ми прилича на парче вехто желязо — възрази тя.

— Дойдох тук, защото смятам, че имам дълг към сестра ти. Но нямам време да слушам глупости. Ще привлека Муцката Дотрийв за свидетел и ще й почерня живота. Няма да излезе от затвора, докато не ми разправи какво е станало, а междувременно социалните служби ще й вземат детето. Това ли искаш?

— Видя ли днешния вестник? — попита Пейшън.

— Не.

— Върховният съд отхвърли обжалването на Лети. Ако Белмънт Пъг не отмени присъдата, тя ще умре. Значи искаш да знаеш какво стана? Ще ти кажа. После върви в полицията и прави каквото решиш.

Лицето й беше унесено, очите замъглени, сякаш не разпознаваше собствените си думи. Но изведнъж усетих как вкусът на победата се вгорчава в устата ми. Тя ме огледа през мрежата, после отвори вратата и ме изчака да вляза.