700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
А когато прахът се слегнеше, той щеше да се погрижи да засади няколко дървета някъде.
За да поддържа изградения си облик на екозащитник, Д’Авежан се возеше в нова Тесла S седан. Шофьорът го очакваше в края на улицата и паркира до тротоара още преди Д’Авежан да го повика. Беше се събрала малка тълпа ентусиасти от Земната лига и подгонен от полъха на немити тела и канабис, Д’Авежан побърза сам да си отвори задната врата, преди да го е направил шофьорът.
— Съжалявам, че не бях достатъчно бърз, мосю — извини се той.
— Няма проблем — успокои го Д’Авежан, докато колата потегляше безшумно, изпроводена от бдителните погледи на неколцина природозащитници. — Трябваше да се махна час по-скоро от тази воня. Баща ми често се оплакваше от това как смърдели хипитата през 60-те. Не мисля, че миризмата им се е променила оттогава.
— Да, мосю. Нито политиката им. Всичко е заради жените.
— Заради жените? — попита заинтригувано Ролан.
— Oui, мосю. Поне така казваше баща ми. Разказваше, че в онези години жените гледали на грима и фризурите като на признаци за мъжко потисничество и затова ги отхвърлили и се преориентирали към au naturel. Когато миризмата ставала твърде настойчива, се мажели с вонящи масла, не парфюм, моля ви се, а някаква гадост на име…
— Пачули. Това наистина не се трае.
— Именно. Е, тъй като това бил женският начин за протест, мъжете трябвало да търпят, ако искали да им пускат нощем. Затова спрели да се бръснат и стрижат, не минало много време и всичките тези непримирими борци започнали да изглеждат еднакви. Така е до ден днешен.
— Значи всичко пак е заради секса?
— Че не е ли винаги, мосю?
Д’Авежан подсмръкна. През годините Майкъл неведнъж го бе карал до някоя от многобройните му любовници и бе чакал търпеливо в колата, докато той се наслаждава на прелестите им.
— Предполагам, че си прав.
— У дома ли се прибирате, мосю?
Ролан провери двата телефона за съобщения. Имаше няколко пропуснати обаждания, повечето от които можеше да игнорира. На втория телефон зърна съвсем кратък текст: „Обади ми се“. Беше пристигнал, докато той произнасяше речта си пред Земната лига.
— Още не — каза той и прибра телефоните. — Трябва да отскоча до работата.
— Mas bien sur, мосю.
След половин час Д’Авежан посръбваше водка в своя защитен от електронни въздействия и подслушване кабинет, загледан през прозореца към светлините на града. Извади нов телефон, след като току-що бе пуснал предишния в шредера, и набра един номер. Далече под него трафикът се бе превърнал в бавна река от светлини. Айфеловата кула сияеше като ярка стрела, сочеща в небето.
— Никлас? — каза той, когато телефонът престана да звъни, но отсреща не отговори никой.
— Извинете. Тъкмо пиех вода.
— Как мина?
— Както очаквахме — отвърна наемникът.
Д’Авежан изруга, най-вече задето си бе позволил известна надежда.
— Американецът пристигна и си замина?
— Не. Пакистанският екип осъществи контакт. Стигнали са координатите, оставени от Майк Дилман преди почти сто години, но там нямало нищо. Разпитали афганистанския водач дали е имало минни проучвания в района. Той им казал, че на няколко мили от мястото, където търсели, някога имало стара каменна кариера, но после споменал нещо интересно — планина, която според неговите родители привличала светкавици. Прехвърлих информацията на моя стар приятел Парвез да провери на място. Той и хората му се насочили към планината и когато се приближили, американецът бил там с група въоръжени наемници от Кабул. Още не сме сигурни що за хора са, но Парвез смята, че е познал един от тях — негър на име Сайкс, преди служил в Делта, а сега нает от една компания — „Системи Ген-Д“.
— Приключвай по-бързо — подкани го Д’Авежан.
— Да, добре. Та нашите хора излезли на терена, когато решили, че моментът е най-подходящ, и нещата бързо се объркали. Наемниците имали вертолет, оборудван с ракети. Парвез изгубил шестима и има още осем ранени.