Сребристи сенки [bg]

И тя се отдалечи забързано, а аз прекарах остатъка от деня, за да разработвам плана си. Искаше ми се да е по-надежден, отколкото беше. Когато вечерта бях в банята, лапнах една от дъвките на Адисън и я дъвках усилено, докато стана достатъчно лепкава; Когато излязох, я стисках в дланта си, а сетне, докато влизах в стаята ми, леко прокарах ръка по мястото на вратата, откъдето излизаше болтът. Надявах се, че механизмът лесно може да заяде, както бе казал Дънкан, и една дъвка ще е достатъчно. Едва не изхабих и двете, но размислих, че може да ми се наложи в бъдеще да използвам втората. Пъхнах я в чорапа си.

По-късно, когато светлините угаснаха, чух изщракването на вратата, но не знаех дали опитът ми е успешен. Измъкнах се от леглото и предпазливо се приближих към светлата ивица. Зачаках, ослушвайки се, за да разбера дали имаше някой отвън. Нямаше жива душа. Внимателно се опитах да отместя вратата и… успях. Болтът не се беше задействал. Въздъхнах дълбоко и се приготвих за следващата стъпка — да изляза незабелязано.

В миналото бях използвала магията за невидимост, веднъж дори за да проникна в едно от местните управления на организацията на алхимиците, което изглеждаше като ирония на съдбата, имайки предвид сегашното ми положение. Такива магии не бяха лесни, иначе — както бе отбелязала госпожа Теруилиджър — всички щяха да ги прилагат. Най-доброто прикритие изисква много магически съставки, а в идеалния случай — амулет. Но дори и тогава магията често може да се развали, ако някой те погледне в очите. Тук нищо не можеше да ми помогне, освен малкото заклинание, което знаех, както и моите собствени сили, за да го изпълня. Магията щеше да трае най-много трийсет минути и щеше да се развали, ако някой ме търси или ме погледне право в очите. Обаче щеше да ме защити от камерите, а аз залагах най-много на това, че по това време на нощта коридорите ще са пусти, тъй като надзирателите ни смятаха, че сме заключени и упоени.

Не знаех какви са смените на алхимиците, но очаквах дежурните да са по-малко през по-късните часове на денонощието. Затова се върнах в леглото за половин час, надявайки се, че дотогава всички ще са се оттеглили за една спокойна нощ. Преди да приближа отново до вратата, пъхнах една възглавница под завивките. С тази предохранителна мярка и плътната тъмнина, се молех леглото да не изглежда празно, ако някой погледне към мониторите за видеонаблюдение. Застанах до вратата и замърморих заклинанието възможно най-тихо, тъй като не желаех да издам пред Ема истинската си природа. Смисълът и концентрацията бяха много по-важни от силата на звука и аз почувствах в мен да се разгаря ободряващият прилив на енергия, докато изричах последните думи от заклинанието. Магията бе направена и часовникът тиктакаше. След като отново се уверих, че в коридора нямаше никого, бавно открехнах вратата, колкото да се промуша през пролуката, и отново я затворих. Това бе една от другите трудни части на магията за невидимост: само защото си невидим, това не означаваше, че и действията ти също са невидими. Ако някой види как вратата се отваря сама, щях да се издам, също както и ако се блъсна в някого в коридора, затова се постарах всичките ми движения да са бавни и предпазливи и да привличам колкото се може по-малко внимание.