Сребристи сенки [bg]

Съсредоточих вниманието си върху Шеридан.

— Наруших няколко от най-важните правила на алхимиците. Потъпках основните им принципи и убеждения.

— Как? — настоя тя.

Поех дълбоко дъх.

— Имах романтична връзка с морой.

Погледът ми остана прикован в Шеридан. Боях се да погледна към останалите, защото макар всички тук да бяхме бунтовници, имаше различни степени на извършените грехове, а моят бе най-тежкият.

— Защо? — попита Шеридан.

— Госпожо? — намръщих се аз.

— Защо имаше романтична връзка с такова отвратително същество? Това не е само против принципите и убежденията на алхимиците. Това е против самата природа. Защо го направи?

В сърцето си имах готов отговор, но не му позволих да се отрони от устните ми. Защото той е прекрасен, чувствителен и забавен. Защото, когато сме заедно, излиза наяве най-хубавото от двама ни, ставаме по-добри хора благодарение на любовта си. Защото, когато сме заедно, разбирам своето място в този свят.

— Не зная точно защо — отвърнах, опитвайки се да намеря правдоподобния отговор, който тя би искала да чуе. — Защото мислех, че съм влюбена.

— В един от тях? — попита Шеридан. Тонът на гласа й, когато произнесе тях, предизвика у мен желанието да й зашлевя шамар.

— Той не приличаше на никого от тях — изрекох вместо това. — Изглеждаше много добър и много чаровен. Той беше… много добър във внушението. Не зная дали то не е част от всичко, което се случи с мен. Може би просто бях слаба.

— Не изпитваш ли срам? — продължи да човърка тя. — Не се ли чувстваш омърсена и използвана? Дори ако излезеш от тук, мислиш ли, че някой от себеподобните ти ще иска да те докосне, след като си позволила да те използват по този начин?

Това ме стъписа за миг, защото беше като отглас на страховете на Карли, когато веднъж ми обясни защо не може да разкаже на никого за това, което Кийт й бе сторил. Трябваше да дам някакъв разкаян отговор на Шеридан, но вместо това й сервирах вариация на това, което някога бях казала на Карли.

— Надявам се, че следващият, с когото ще бъда, ще вижда и ще цени в мен човека, който наистина представлявам. И нищо друго няма да има значение.

Шеридан ме изгледа със състрадателно изражение.

— Не мисля, че някога ще намериш такъв човек.

Вече съм го намерила — помислих си. — И той скоро ще дойде, за да ме освободи от тук и да ме отведе по-далеч от теб.

Ала на глас казах просто:

— Не зная, госпожо. — Да признаеш невежеството си, тук винаги беше най-безопасният отговор.

— Е — рече тя, — да се надяваме, че поне храниш по-малко илюзии за вампирите, макар и още да не осъзнаваш колко си се омърсила. Какви чувства изпитваш сега към него?

Не бях толкова глупава, че да изтърся истината на глас.

— Той ме предаде — отвърнах просто. — Трябваше да се срещнем през онази нощ, когато ме доведоха тук, а той така и не се появи. Бях измамена.