В черно като полунощ [bg]

Роланд се подхлъзна на мокрите камъни и в защитна реакция обви ръце около Летиша, която леко изджвака и почна да се отцежда. Дукесата се извиси над двама им, оставяйки съвсем малко свободно пространство за стражите, които трябваше да се задоволят с размяна на свирепи погледи.

— Какво си ѝ сторила? — извика Роланд. — Как я примами тук долу?

Жабокът прочисти гърло и Тифани го сръчка твърде непристойно с крак.

— Ни гък, земноводно — процеди тя. Може и да ѝ беше адвокат, но ако дукесата зърнеше жаба да действа като неин правен съветник, нещата само щяха да се влошат.

По ирония на съдбата обаче това, че не видя жабока, всъщност влоши нещата, защото дукесата кресна:

— Чухте ли това? Няма ли край тази нейна наглост? Та тя ме нарече земноводно!

Тифани понечи да каже: „Нямах предвид вас, а другото земноводно“, но се спря навреме. Седна, хвърляйки шепа слама върху жабока, и се обърна към Роланд.

— На кой въпрос искаш да не отговоря първо?

— Хората ми знаят как да те накарат да говориш! — изсъска дукесата през рамото на Роланд.

— Вече знам как да говоря, благодаря — отвърна Тифани. — Мислех, че е дошла да злорадства, но май се оказа, че нещата вървят… по вода.

— Не може да избяга, нали? — обърна се Роланд към сержанта.

Сержантът стегнато израпортува:

— Не, сър. Ключовете от двете врати са на сигурно в джоба ми, сър. — При тези думи той изгледа самодоволно стража на дукесата, сякаш да подчертае: към някои хора тук се обръщат с важни въпроси и получават от тях точни и бързи отговори, много благодаря! Ефектът обаче доста се провали от дукесата, която се тросна:

— Той те нарече два пъти „сър“ вместо „милорд“, Роланд. Не бива да позволяваш нископоставените да се държат толкова фамилиарно с теб. Казвала съм ти го и преди!

Тифани с радост би сритала Роланд, че не отвърна остро на тази нападка. Знаеше, че Браян го беше научил да язди кон, да държи меч и да ловува. Май е трябвало да го научи и как да се държи.

— Извинете — рязко се намеси тя. — Вечно ли смятате да ме държите затворена? Няма да са ми излишни няколко чифта чорапи и две-три блузи, а и, разбира се, малко бельо, ако случаят ще е такъв.

Може би именно споменаването на думата „бельо“ смути младия барон. Във всеки случай той се окопити доста бързо и каза:

— Ние, ъ-ъ… тоест аз, ъ-ъ… смятам, че може би трябва да те държим изкъсо, но хуманно някъде, където не можеш да навредиш, докато не мине сватбата. Наистина изглежда, че си в центъра на много злощастни събития напоследък. Съжалявам за това.

Тифани не посмя да отвори уста, защото не е любезно да се избухва в смях след такова сериозно и глупаво изречение.

Той продължи, опитвайки се да се усмихне:

— Ще ти бъдат предоставени удобства и, разбира се, ще изведем козите, ако искаш.

— Бих искала да останат тук, ако нямаш против — каза Тифани. — Започвам да се наслаждавам на удоволствието от тяхната компания. Но може ли да задам един въпрос?