В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се.
— Не става дума за вретена, нали? — попита Тифани. Е, в края на краищата глупавите им разсъждения можеха да водят само към едно нещо.
— Моля? — слиса се Роланд. Дукесата се изсмя тържествуващо.
— О, да, колко типично за нахалната и твърде самоуверена млада девойка да ни плаши с нейните намерения! Колко вретена имаме в този замък, Роланд?
Младежът придоби стреснат вид. Винаги изглеждаше така, когато бъдещата му тъща се обърнеше към него.
— Ъ-ъ, всъщност не знам. Мисля, че икономката има едно, а вретеното на майка ми е още във високата кула… тук винаги се намират по няколко. Баща ми обича — обичаше — да вижда, че хората правят нещо с ръцете си. И… наистина, не знам.
— Ще кажа на хората да претърсят замъка и да ги унищожат до едно! — запени се дукесата. — Тя само блъфира! Без съмнение всеки знае за злите вещици и вретената, нали? Едно леко бодване по пръста и всички ще проспим следващите сто години!
Летиша, която едва дишаше през запушения си от рева нос, успя да изгъгне:
— Мамо, ама ти и без това не ми даваш да пипна вретено!
— Няма и да пипнеш, Летиша, никога, никога в живота си! Подобни неща са за работническата класа. Ти си дама. Вретената са за прислугата.
Роланд почервеня.
— Майка ми обичаше да преде на вретено — бавно изрече той. — Седях при нея във високата кула понякога, докато предеше на него. Беше инкрустирано със седеф. Никой няма да го докосва. — На Тифани, наблюдаваща през решетките, ѝ се стори, че само някой с половин сърце, много малко акъл и без грам човещина би могъл да отвърне нещо в този момент. У дукесата обаче нямаше човещина, може би защото беше, ами… твърде човешко качество.
— Настоявам… — започна тя.
— Не — отсече Роланд. Каза го полугласно, но думата някак отекна по-силно от вик, а полутоновете и обертоновете в глухотата на гласа му биха могли да спрат и стадо слонове насред бяг. Или в конкретния случай една дукеса. Тя обаче му хвърли поглед, който обещаваше да му стъжни живота, когато намереше случай.
От съчувствие Тифани каза:
— Вижте, споменах вретената само за да бъда саркастична. Подобни неща не се случват вече. Даже не съм сигурна, че изобщо са се случвали. Така де, хората да спят сто години, докато всякаква зеленина расте и покрива двореца? Как изобщо става това? Защо и растенията не спят? Та нали иначе къпинаците ще вземат да се мушат в носовете на хората, а бас държа, че от това всеки ще се събуди. И какво става, като вали сняг? — Летиша, която почти изкрещя една много интересна недомлъвка, прикова вниманието ѝ. Тифани си я отбеляза за по-късен размисъл.
— Е, виждам, че където и да стъпи, вещицата все всява смут — обади се дукесата. — Ето защо ти ще останеш тук, където се отнасят с тебе по-прилично, отколкото заслужаваш, докато решим.
— А какво ще кажеш на баща ми, Роланд? — мило попита Тифани.
Той я погледна като ударен, както сигурно щеше наистина да бъде, ако всичко това стигнеше до ушите на господин Сболки. Щяха да му трябват страшно много пазачи, когато господин Сболки разбереше, че най-малката му дъщеря седи в затвора заедно с козите.
— Виж какво — подхвана Тифани, — защо не кажем, че съм останала в замъка да решавам важни въпроси? Сигурна съм, че можем да разчитаме на сержанта да предаде съобщение на баща ми, без да го разстройва? — Каза го така, че да звучи като въпрос, и видя как Роланд кимва, но дукесата не можа да се сдържи.
— Баща ти е наемател на барона и ще прави каквото му се нареди!
Роланд положи усилия да не се разтрепери.
Когато господин Сболки започна да работи за стария барон, те като всички разумни хора по света бяха постигнали разумно споразумение, а именно, че господин Сболки ще върши каквото иска баронът. При положение че баронът иска господин Сболки да върши, каквото му се върши и каквото трябва да бъде свършено.
Именно това означава лоялност, беше ѝ обяснил баща ѝ един ден. Това означава, че добрите хора, без значение какви са, живеят добре, когато осъзнават правата, задълженията и достойнството на обикновените люде. Защото обикновените люде ценяха най-вече достойнството, понеже беше кажи-речи всичко, което имаха, плюс-минус малко спално бельо, няколко тенджери и тигани и малко прибори и сечива. Нямаше нужда да говорят за споразумението, защото всеки разумен човек знаеше как действа: докато си добър господар, ще бъда добър работник. Ще бъда лоялен с теб, докато си лоялен с мен и докато този кръг не бъде нарушен, нещата ще стоят така.