В черно като полунощ [bg]

— Настоявам… — започна тя.

— Не — отсече Роланд. Каза го полугласно, но думата някак отекна по-силно от вик, а полутоновете и обертоновете в глухотата на гласа му биха могли да спрат и стадо слонове насред бяг. Или в конкретния случай една дукеса. Тя обаче му хвърли поглед, който обещаваше да му стъжни живота, когато намереше случай.

От съчувствие Тифани каза:

— Вижте, споменах вретената само за да бъда саркастична. Подобни неща не се случват вече. Даже не съм сигурна, че изобщо са се случвали. Така де, хората да спят сто години, докато всякаква зеленина расте и покрива двореца? Как изобщо става това? Защо и растенията не спят? Та нали иначе къпинаците ще вземат да се мушат в носовете на хората, а бас държа, че от това всеки ще се събуди. И какво става, като вали сняг? — Летиша, която почти изкрещя една много интересна недомлъвка, прикова вниманието ѝ. Тифани си я отбеляза за по-късен размисъл.

— Е, виждам, че където и да стъпи, вещицата все всява смут — обади се дукесата. — Ето защо ти ще останеш тук, където се отнасят с тебе по-прилично, отколкото заслужаваш, докато решим.

— А какво ще кажеш на баща ми, Роланд? — мило попита Тифани.

Той я погледна като ударен, както сигурно щеше наистина да бъде, ако всичко това стигнеше до ушите на господин Сболки. Щяха да му трябват страшно много пазачи, когато господин Сболки разбереше, че най-малката му дъщеря седи в затвора заедно с козите.

— Виж какво — подхвана Тифани, — защо не кажем, че съм останала в замъка да решавам важни въпроси? Сигурна съм, че можем да разчитаме на сержанта да предаде съобщение на баща ми, без да го разстройва? — Каза го така, че да звучи като въпрос, и видя как Роланд кимва, но дукесата не можа да се сдържи.

— Баща ти е наемател на барона и ще прави каквото му се нареди!

Роланд положи усилия да не се разтрепери.

Когато господин Сболки започна да работи за стария барон, те като всички разумни хора по света бяха постигнали разумно споразумение, а именно, че господин Сболки ще върши каквото иска баронът. При положение че баронът иска господин Сболки да върши, каквото му се върши и каквото трябва да бъде свършено.

Именно това означава лоялност, беше ѝ обяснил баща ѝ един ден. Това означава, че добрите хора, без значение какви са, живеят добре, когато осъзнават правата, задълженията и достойнството на обикновените люде. Защото обикновените люде ценяха най-вече достойнството, понеже беше кажи-речи всичко, което имаха, плюс-минус малко спално бельо, няколко тенджери и тигани и малко прибори и сечива. Нямаше нужда да говорят за споразумението, защото всеки разумен човек знаеше как действа: докато си добър господар, ще бъда добър работник. Ще бъда лоялен с теб, докато си лоялен с мен и докато този кръг не бъде нарушен, нещата ще стоят така.