И се възправи сянка [bg]

В лепкавата кал в самия край на колоната каруците и цивилните от обоза се точеха шумно и хаотично. Имаше ковачи с преносими пещи, рошави ловци от пущинаците, ранчероси с пистолети, яхнали бързите си зел понита, търговци на месо и касапи, търговци на роби и роби носачи, шивачи, дърводелци, предприемачи, частни роти, лечители, хирурзи, професионални боклукчии, поети, проститутки, астролози, историци — всички онези хора, които човек очаква да види да следват имперска армия, тръгнала да завладява нови земи.

И така, тази огромна сила беше задвижена и инерцията бе упорито поддържана в продължение на следващите три дни, докато пълзеше нагоре към хълмистия регион на Източен Кхос по следите, оставени от пурдите.

Армията лагеруваше на местата, избрани за нея в началото на деня от разузнавачите. Войниците издигаха своите навеси и запалваха огньове от малкото дърва, които успяваха да съберат. Жреците воини опъваха по-големите палатки на лагера на матриарха, преди да ги заобиколят с коловете на оградата, които прекарваха в тежки каруци. Всички онези, които следваха армията, трябваше да се задоволят, с каквото имат или каквото успеят да намерят.

През нощта тук, в планините, беше неприятно студено и на Аш често му се налагаше да се свие под наметалото си, без да си позволява лукса да пали огън, защото малкото паднали дървета в редките горички от жълт бор обикновено бяха събрани рано-рано за нуждите на армията.

За купуване на храна използваше монетите, с които му беше платила госпожа Чиър — повече от щедра сума за цялата работа, която беше свършил за нея. Взимаше си каквото му беше нужно от множеството дребни търговци, придружаващи армията. Разбира се, цените бяха грабителски. Скоро му се наложи да прибегне към скритата кесия, висяща под кожените му гамаши. Вероятно щеше да мърмори повече, ако не беше видял как самите войници бяха изнудвани по почти същия начин. Подобно на Аш, те трябваше да купуват храна със собствени пари и пазаруваха или на едро от търговците в обоза, или от безбройните продавачи на храна, които се тълпяха наоколо им по време на всяко хранене като мухи.

Аш се зачуди що за армия е тази, която не храни собствените си хора. Запита се как изобщо е възможно това, докато не дочу разговор между войник и отегчена проститутка, в който мъжът се опитваше да й плати с изгнили ябълки. Той обясни, че заплатата му е твърде ниска, за да може да се изхранва по време на похода, и вече беше задлъжнял на командващия си офицер. Щеше да стъпи на краката си, когато плячкосат град или спечелят битка, защото плячката и робите се поделяха между обикновените войници, след като офицерите вземат своя дял.

Аш осъзна, че печалбата е онова, което тласка напред мнозина от тези мъже, както и хората, следващи армията. Беше разменил по няколко думи с някои от тях и те му разказваха едни и същи истории — дългове към земевладелци и лихвари, невъзможност да си намерят друга, освен сезонна работа в областите, където е пълно с роби. Бяха отчаяни и в отчаянието си бяха продали каквото им беше останало и си бяха платили, за да дойдат тук.