Открадни си свят [bg]

— Удари часът да ви предпиша на всички хибернация — обясняваше разпалено той, притискайки мембраната на стетоскопа към гърба на костенурката. — Трябва да активираме криоконтейнерите, да скочим вътре и да не се показваме, докато не стигнем Палерния.

— И да проспим промеждутъчните години — промърмори Последния поет.

Най-добрия съдия ококори очи и преглътна.

— Само не ми говорете за време — озъби им се той.

— О, здравейте отново — зарадва им се Мейвис Форестал, която се приближаваше с равномерно тракане на високите си токчета, следвана от нейното „куче“. След жестока разпра с мъжа си Свен тя бе хвърлила венчалната му халка в тоалетната чиния. — Мислех, че сте ни изоставили и ходите в „Кафе-пауза“.

Рори си бършеше ръцете с кърпа.

— И че краят е близо, нали? — произнесе философски той. — Текунак погълна всички.

Мейвис кимна, но изглежда не разбираше за какво се говори. Рори се наклони и й обясни с поверителен тон.

— Не знаеше ли, че „Кафе-пауза“ също вече е притежание на Текунак? А някога в този квартал имаше седемнайсет различни заведения, където човек можеше да си прекара приятно. Седемнайсет, разбираш ли? — той посочи прозореца към улицата. — Сега колко са, а? Три! И трите принадлежат на Текунак! — Рори вирна брадичка. — Готов съм да хвърля клечката и да подпаля всичко тук, вместо да го продам на копелдаците.

— Те предложиха ли ти вече? — попита „кучето“ на Мейвис, което кръжеше над него.

— Не казвам, че са, но и не казвам, че не са — отвърна Рори и скръсти ръце. — Докторе, ще ви помоля да не мъкнете това животно тук.

— О, я стига — завъртя глава Мейвис. — Какво е то, всъщност?

— Testudo copiosa — отвърна Добрия доктор.

— Необикновена костенурка — обяви Най-добрия съдия. — Шшт! Сега спи.

— Каквото и да е, не желая да ми спи в бара. Разкарайте я, махайте я от очите ми — заяви Рори, метна кърпата през рамо и посочи вратата. — И не желая повече да виждам никого от вас, проклети лишеи — обяви той, като се обърна към целокупната аудитория, сякаш подозираше, че всеки от посетителите крие по някое подобно създание под дрехата си.

— А какво е положението с нейното „куче“? — попита грубо Последния поет. Все още се сърдеше на Мейвис, задето бе изгонила Свен.

— Това е друго — отвърна без да се замисли Рори. — Това е сложен кибернетичен апарат, ето какво е, а не вашето гнусно земноводно. Ей, какво правиш?

Добрия доктор държеше късче пържена скарида пред единия от отворите на черупката.

— Вижте! — извика радостно той. — Тя излиза!

— Защо си толкоз сигурен, че е тя? — попита Мейвис.

Добрия доктор вдигна глава.

— Името й е Табита — обяви той на компанията.

Това накара всички да се засмеят. Дори лицето на Рори се пропука в усмивка.