Деца от кръв и кости [bg]

— От колко време? — прошепва тя. — От колко време си маг?

Изсъсква думата, сякаш е проклятие. Сякаш съм истинско копие на Лекан. Не момчето, което познава от деня, в който се е родило. Войникът, когото е обучавала с години.

— Момичето ме зарази, но не е за постоянно.

— Лъжеш! — Тя отмята глава назад. Устните й се разтварят в погнуса. — Ти… ти с нея ли работиш?

— Не! Търсех следи! Знам къде е тя…

— Не се приближавай! — изкрещява Каея.

Замръзвам, вдигнал ръце във въздуха. В погледа й няма разбиране. Само див страх.

— Аз съм на твоя страна — прошепвам. — През цялото време беше така. В Илорин почувствах, че тя отива на юг. В Сокото почувствах, че е била при онзи търговец. — Преглъщам с усилие и пулсът ми се ускорява, когато Каея прави още една крачка напред. — Не съм твой враг, Каея. Само аз мога да ти помогна да я намериш!

Тя ме гледа втренчено един дълъг миг. Мечът й започва да трепери по-силно.

— Това съм аз! — Моля се. — Инан. Престолонаследникът на Ориша. Наследник на трона на Саран.

Когато споменавам баща ми, Каея се поколебава. Най-накрая мечът й пада към земята. Благодаря на небесата! Краката ми се разтреперват и аз се строполявам до стената.

Каея обхваща главата си с ръце и остава така няколко минути, а след това поглежда към мен.

— Затова ли се държиш странно цяла седмица?

Кимам, а сърцето ми все още силно се блъска в гърдите.

— Исках да ти кажа. Обаче имах предчувствие, че ще реагираш точно така.

— Съжалявам. — Тя се обляга на стената. — Но след всичко, което причини онази ларва, трябваше да съм сигурна. Ако беше един от тях… — Погледът й се връща върху ивицата в косата ми. — Трябваше да съм сигурна, че си на наша страна.

— Винаги. — Стискам пионката на баща ми. — Никога не съм се разколебавал. Искам магията да умре. Искам Ориша да е в безопасност.

Каея ме оглежда, все още съвсем леко нащрек.

— Къде е ларвата сега?

— В Ибейджи — отговарям бързо. — Сигурен съм.

— Добре. — Каея се поизправя и прибира меча си. — Дойдох, защото мостът е готов. Ако са в Ибейджи, ще събера хора и ще тръгна тази вечер.

— Ти ще събереш хора?

— Ти трябва да се върнеш в двореца — казва Каея. — Когато кралят разбере за това…

Нямам търпение… — прозвучава отново гласът на момичето. — Нямам търпение той да разбере какъв си. Да видим смелостта ти, когато баща ти се обърне срещу собствения си син.

— Не! — възкликвам аз. Кръвта ми се смразява. — Имаш нужда от мен. Не можеш да ги откриеш без моите способности.

— Твоите способности? Ти ще ни пречиш, Инан. Всеки момент може да се обърнеш срещу нас или да застрашиш себе си. Ами ако някой научи? Помисли си как ще се отрази това на репутацията на краля!

— Не може да го направиш! — моля я аз. — Той няма да разбере… Ще ме намрази. Ще ме осъди на смърт!