Деца от кръв и кости [bg]

Отчаяните викове на Каея стават все по-силни. Очите й почервеняват. От ушите й се процежда кръв, която потича по шията.

Мислите ми препускат с милиони метри в секунда. Всички пионки в ума ми, с които се опитвам да се успокоя, се разпадат на прах. Няма как да оправя това.

Ако по-рано се страхуваше, то сега вече тя се отвращава от мен.

— Небеса! — моля се аз.

Трябва да я задържа в хватката на мислите си. Трябва да я накарам да ме изслуша. Аз съм бъдещият й крал.

— Ъх!

Треперливо ахване се изплъзва от устата на Каея. Очите й се извъртат назад.

Тюркоазната светлина зад нея се изпарява и изчезва.

Тялото й се строполява на земята.

— Каея!

Изтичвам до нея и притискам ръка до шията й, но пулсът й бие слабо под пръстите ми. След миг почти изчезва.

— Не! — изкрещявам аз, сякаш виковете ми могат да я върнат към живота.

От очите й тече кръв надолу по носа. Излиза и от устата й.

— Съжалявам! — задавям се аз през сълзи.

Опитвам да избърша кръвта, но само я размазвам по кожата й. Нещо стяга гърдите ми, изпълва ги с ехото от кръвта й.

— Съжалявам! — Зрението ми се замъглява. — Съжалявам. Съжалявам.

— Ларва — прошепва Каея.

И след това вече няма нищо. Тялото й се вцепенява. Светлината в пъстрите й очи угасва.

Не знам колко дълго седя, обгърнал тялото на Каея. Кръв тече по тюркоазните кристали, пръснати по черната й коса. Знак за проклятието ми. Докато те проблясват, ноздрите ми се изпълват с миризмата на желязо и вино. Завладяват ме части от съзнанието на Каея.

Виждам първия ден, в който среща баща ми, начина, по който го прегръща, когато маговете убиват семейството му. Целувката, която тайно разменят в тронната зала, докато кръвта изтича от тялото на Ебеле.

Мъжът, който целува Каея, е непознат за мен. Крал, когото никога не съм виждал. За него тя означава повече и от слънцето. Тя е всичко, което е останало от сърцето му. И аз му я отнех.

Стряскам се и пускам тялото, отстъпвайки назад от окървавената сцена. Прогонвам магията си толкова навътре, че болката в гърдите ми става непоносима, остра като меча, който все едно бях забил в гърба на адмирала.

Баща ми не трябва да узнае. Това ужасно нещо не се е случило.

Той може би щеше да си затвори очите за това, че съм маг, но никога няма да ми прости за нея.

След толкова време магията отново отнема любимата му. Правя крачка назад. След това още една. И още една, а после се втурвам да бягам от тази ужасна грешка. Има само един начин да се измъкна от бъркотията.

И той е в Ибейджи.