Изтръгнати от корен [bg]

Марек се спря. Не сваляше очи от нея. За миг ми се стори, че няма да го послуша, но той се обърна и се запрепъва между останките от бойното поле към трупа на коня си. Веригите, с които Соколът бе вързал Каша, докато я оценяваше, стояха увити в платнище зад седлото му. Марек ги свали и ги донесе. Соколът взе ярема с платнището и се приближи към кралицата предпазливо като към бясно куче.

Тя не трепна, очите й не мигнаха; сякаш дори не го виждаше. Той въпреки това се поколеба; после изрече отново защитното си проклятие, надяна с бързо движение ярема на шията й и отстъпи назад. Тя все така не помръдваше. Той отново се пресегна и щракна оковите на китките й, а след това метна платнището върху раменете й.

Зад гърба ни се разнесе силен пукот и всички подскочихме като зайци. Дървото-сърце се беше разцепило по целия ствол и едната му масивна половина се стовари с оглушителен трясък, размазвайки стогодишните дъбове по края на поляната, а от сърцевината му изригна облак от оранжеви искри. Втората половина изведнъж избухна в пламъци, които го поглъщаха с рев; клоните се разлюляха за последен път и застинаха.

Тялото на кралицата оживя с едно рязко движение; веригите заскърцаха и задрънчаха и тя се отдалечи от нас, протегнала ръце пред себе си. Платнището се свлече от раменете й, но тя не го забеляза. Опипваше лицето си с дългите си, извити нокти и се драскаше с тих, несвързан стон.

Марек скочи напред и я хвана за окованите китки, но тя конвулсивно го отблъсна с неестествената си сила. После спря и втренчи поглед в него. Той залитна назад, но запази равновесие и се изправи. Целият в кръв, изцапан със сажди и пот, той въпреки всичко изглеждаше като воин и принц; на гърдите му още се виждаше зеленият герб с короната и хидрата. Кралицата се взря в герба, после вдигна очи към лицето му. Не каза нищо, но не отместваше поглед.