![Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/1/iztrgnati-ot-koren-bg-download.jpg)
Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
Той пусна потрепващото му тяло на земята и се върна през гаснещия пръстен от пламъци, преди другите лесници да са го нападнали. На земята лежаха, проснати по същия начин, още четири мъртви същества: явно си беше изработил метод за убиването им. Накрая обаче те едва не го хванаха; вече залиташе от умора. Беше захвърлил шлема си. Наведе задъхано глава и избърса мокрото си чело с наметалото си. Соколът също беше останал без сили. Макар устните му да не спираха да се движат, сребристият огън около ръцете му отслабваше; бялата му пелерина лежеше захвърлена върху пръстта и димеше под падащите горящи листа. Тримата лесници отстъпиха малко назад, за да се приготвят за нова атака; той се изправи.
— Нешке — повика ме Каша и ме изтръгна от вцепенението; аз пристъпих несигурно напред и отворих уста. Получи се само неравно грачене, пресипнало от дима. Поех си с усилие дъх и някак успях да прошепна: „Фулмедеш“, или поне достатъчно близко подобие на думата, за да придам форма на магията си; после паднах и подпрях ръце на земята. Тя се пропука в дълга линия и се раззина под лесниците. Те пропаднаха в нея, мятайки ръце и крака, а Соколът засипа пукнатината с огън и тя се затвори върху тях.
Марек се обърна и изведнъж се спусна към мен, докато се опитвах да се изправя. Плъзна се на пети в пръстта и изрита краката ми назад. Сребърната богомолка беше изскочила от огнения облак на дървото-сърце с пламнали крила и търсеше последно отмъщение. Взрях се в златните й, нечовешки очи, чудовищните й нокти се приготвиха за нова атака. Марек лежеше по лице под корема й. Той забоде меча си в един от шевовете на черупката й и изрита единия от оставащите й три крака. Гнусната твар падна и се наниза на острието, а той се надигна; тя продължи да се мята неистово, но той с последен замах на меча си я изхвърли в бушуващите пламъци на дървото-сърце. Богомолката падна в тях и не помръдна.
Марек се обърна и ме изправи. Краката ми не ме държаха; цялото ми тяло трепереше. Не можех да стоя права. Винаги съм се отнасяла скептично към бойните истории: схватките на момчетата на селския мегдан винаги свършваха с кал, разкървавени носове, дращене с нокти, сълзи и сополи, далеч от всяка красота и величие, и не виждах как добавянето на мечове и смърт в тази смес ще я направи по-хубава. Но никога не си бях представяла такъв ужас.
Соколът се приближи, олюлявайки се, към един от войниците, свит в калта. В колана си имаше стъкленица с някакъв еликсир: даде на мъжа да пийне глътка и му помогна да стане. Заедно отидоха при още един, който беше останал само с една ръка; раната бе спряла да кърви, обгорена от огъня, и той лежеше замаян на земята, зареял поглед в небето. Двама оцелели от трийсет.
Принц Марек не изглеждаше сломен. Той разсеяно изтри челото си с ръка, размазвайки още сажди по лицето си. Вече дишаше почти нормално; гърдите му се повдигаха и спускаха, по спокойно, не с мъчителните напъни, с които аз се опитвах да си поема дъх, докато той с лекота ме влачеше след себе си, далеч от пламъците към прохладната сянка на дърветата встрани от полянката. Не ми каза нищо; не бях сигурна дори, че ме познава: очите му бяха като стъклени. Каша се присъедини към нас, преметнала Змея през раменете си; тя се справяше удивително лесно с тежестта му.
Марек премигна няколко пъти, докато Соколът избута двамата войници при нас, а после като че ли най-после забеляза разпростиращите се пламъци по дървото и падащите, почернели клони. Хватката му върху ръката ми се стегна болезнено, ръбовете на ръкавицата му се впиха в месото ми, когато се опитах да се отскубна. Той се обърна към мен и ме разтърси с разширени от ярост и ужас очи.
— Какво направи? — изръмжа той, пресипнал от дима, а после изведнъж застина.
Кралицата стоеше пред нас неподвижно, облята в златна светлина от пламтящото дърво. Стоеше като статуя там, където Каша я бе изправила на крака, а ръцете й се поклащаха до тялото. Отрязаната й коса, жълта като на Марек, тънка и ефирна, приличаше на облак около главата й. Той я гледаше зяпнал като гладно птиче. Пусна ме и посегна да улови ръката й.
— Не я докосвайте! — каза остро Соколът също пресипнало. — Донесете ми веригите.